Захарният град

Колкото и да е странно, и колкото и да е близо, досега не бях ходил в Истанбул. И понеже реших, че трябва някак да компенсирам факта, че не излязох в отпуска през лятото (макар всичко да е против тази ми идея – включително графиците на клиентите, природата, стихиите и движението на планетите), планирах и все пак успях да направя един long weekend в Истанбул. Извинявам се на всички, на които не вдигах телефона си през последните 3-4 дни – всъщност не вдигнах на никого, но светът трябва да може да се върти и без моето участие понякога. Плановете ни със Стоян бяха да направим един тридневен street, и макар да се оказа, че хората там не помнят откога в Истанбул не е валяло три последователни дни, ние явно с нещо бяхме предизвикали късмета си. Е, поне софийския първи сняг (май) ни се размина 🙂

И street-а се получи горе-долу. Снимахме много по-малко от планираното, заради дъжда и неприятно-хладното време, но все трябва да има някой и друг кадър за показване.

Наблегнахме повече на кафенетата и баклавите… Никога не съм обичал много сладко, но определено с новия си хранителен режим тотално съм отвикнал да ям подобни неща, та ми дойде мъчно и тежко… Вероятно ще ми трябва поне седмица да се съвзема. Истанбул е противопоказен за всякакъв нормален хранителен режим! За всякакъв! Отделно, че всички опити да си поръчам хубаво еспресо бяха неуспешни. Беше безполезно и да се обясняваш, че искаш студено мляко.

Но иначе градът е много жив, динамичен и адски подходящ за street. Не е точно моето място – твърде ми е шумен и шарен, но с удоволствие пак бих street-вал там (в някое друго време на годината)…

Това беше и началото на един мой фотографски проект и бойното кръщене на една камера, за която още не съм писал, макар да пуснах вече няколко снимки, правени с нея. Още свикваме един с друг, понеже тя е с доста особен характер, но въпреки това, колкото повече снимам с нея, толкова повече се убеждавам, че това е най-фотографският инструмент, който някога съм държал в ръцете си.

Засега обаче само една снимка – директен jpeg от камерата. Повече, като прегледам останалите, понеже преди малко влизам в къщи. А тази… просто се опитвам да не вечерям…