Ако през последните дни до вас не е достигнал Манифестът, който циркулира из Интернет, значи е крайно време да преразгледате информационните си източници, медиите и хората, които следвате в социалните мрежи.

Вече стана ясно, че негови автори са четиримата професори Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров, а го припознават и подкрепят още доста личности с изявена гражданска позиция. Всъщност абсолютно всеки може да подпише Манифеста, ако споделя изказаното в него. Вчера в София е имало и среща на живо.

Вече се започна с мнителност и критики, че дела трябвали, а не думи… или че подобни инициативи нямат шанс. Затова бързам да заема обратната позиция, независимо колко голяма или малка е вероятността „За републиката“ да повлияе на събитията. Защото именно граждански групи за натиск върху политическите „елити“ и партиите са пътят към възстановяване на равновесието и загърбения Обществен договор. Политическите формирования в днешна България, оплетени в компромиси и зависимости, очевидно не са в състояние сами и без граждански натиск да извършат нужните реформи и да продължат във вярната посока.

Голямото ми разочарование – Реформаторски блок – се провали толкова звучно, защото допусна две фундаментални грешки – едната, че в зародиш побърза да се самоопредели по ляво-дясната координата като десен проект, с което затвори вратите пред мнозина и се наложи да се самоизгради чрез (или въпреки) скелетите от гардеробите на маргинализирани десни партии и да припознае лидерите им, повечето от които не заслужаваха такива бонуси. И втората – по-голямата – извършена не без влиянието на същото котило „лидери“, които съзнавайки собствената си безполезност се погрижиха да елиминират заплахата от силно гражданско влияние, с което да се съобразяват. Една единствена партия от блока събра кураж да излезе в опозиция в името на някакъв морален принцип.

Затова гражданските формирования за натиск имат своето място – да изискват, да бъдат коректив, и да пазят посоката – особено ако акумулират собствена тежест и си извоюват влияние. За което ще трябват и дела, разбира се, но нека не забравяме, че в началото е словото. И така трябва да бъде! И да върнем значимостта на това какво се казва, пред това кой го казва. Защото само в превзетата държава повече тежи думата на силните, отколкото силата на думите. И всяко усилие, което да обърне това е стъпка в правилната посока. Текущият политически „елит“ е напълно компрометиран и изчерпан. На ход наистина сме всички… гражданите, обикновените хора! И да – щом е нужно – пак отначало!…

Един коментар по “За Републиката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *