Напоследък все повече хора се заравят в подробностите на CC-лицензите и избирайки един или друг се питат какви са предимствата или недостатъците им. Всъщност всичко опира до личната преценка и желанието на автора. Негово право е да решава дали творбата му да бъде променяна или от нея да се правят производни или пък дали някой да я използва за комерсиални цели.

Често срещам мнения, че CC-BY-NC-ND е най-затворения лиценз и е най-близък до full copyright, често получавам и въпроси от стреснати хорица, как някой им се присмял, че използвали именно този лиценз, че един вид те не давали нищо свободно на хората. Shame… shame… трябвало да си посипят главата с пепел и да се срамуват в ъгъла…

Горното е вярно само донякъде, защото всъщност CC-BY-NC-ND е един прекрасен лиценз – той за разлика от full copyright-а дава една ключова свобода – а именно свободата да разпространяваш, да използваш, да подаряваш. Той не позволява промени, нещата трябва да се консумират такива, каквито са, не позволява и да бъдат продавани от някой друг, различен от техния автор, но те спокойно могат да се консумират за лични цели, да си свалим копие на музиката от сайта на автора, да си я запишем на CD или да я сложим на iPod-а си, дори да я подарим на гаджето или някой близък.

CC-BY-NC-ND е по-добрия лиценз от никаквия лиценз, който предполага по подразбиране full copyright.

Колко свободен да е човек, колко освободено да е мисленето и поведението му, както и отношението му към неговите собствени творби е въпрос на личностна еволюция. По-добре е някой да пусне нещо под CC-BY-NC-ND, и след години да опита нещо по-свободно, отколкото под CC-BY и след две седмици да го затресе параноята, че е интелектуално ограбен, защото някой бил направил по-добър аранжимент на негово парче. Аз примерно не бих пуснал портретна фотография под лиценз, различен от CC-BY-NC-ND, с изключение на потърсено изрично разрешение. Портретът е нещо интимно – производните или търговията с него е по-специална тема. За всичко друго обаче предпочитам CC-BY… Дори не държа на клаузата SA.

Абсолютната свобода не е за всички, подобно на безразборния секс. Отговорът на въпроса доколко да споделите една творба с останалите трябва да ви идва отвътре и ако понякога този отговор дори е „не искам“, в това няма нищо лошо. Най-малкото, някой ден може да ви мине и да опитате това, което сега ви се струва страшно. Нито пък е нужно и всяка творба да е свободна докрай. Да, хубаво би било, ако нямате против, но ако това ви измъчва, изберете това, което пасва на моментния ви мироглед – CC предлага палитра от лицензи. Изберете вашия и дайте на останалите това, което можете да дадете от сърце. Някой ден ще се решите да опитате и нещо друго. Със сигурност – ще видите! :-)

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. А аз не мога да разбера нещо друго – как пък някой ще ми държи сметка какъв лиценз ползвам за АВТОРСКИГЕ си произведения (материални и морални)? След като АЗ съм ги създал не виждам как някой ДРУГ ще ми държи сметка за това как ги употребявам и предоставям. Апелът ми е да не бъркаме свободата със слободията. Лична преценка на автора е дали и как ще предостави произведението си, нашият коректив можем да изразим само чрез ползването (при спазване на лиценза) или не на това произведение.

    Отговор

  2. Йовко, една допълнителна гледна точка за защитата на същата теза е, че е възпитано, когато ти дадат малко свобода да си благодарен, а не да искаш още и още. Друг аргумент „за“ е, че хората се променят и убеждават с времето, че колкото по-малко права толкова по-добре и за тях (докато не достигнат до нирвана).

    @ Даниел Панев
    Готов си за юрист със сляпата си вяра в правилността на законите :)

    Отговор

  3. Йовко, мисля, че малко подвеждаш, защитавайки by-nc-nd. Като казваш, че той дава свободата да разпространяваш и т.н., нещо ме гложди отвътре да кажа, че това е, което всъщност дава всеки лиценз. Това е основната идея на авторските права, правата за копиране – дават механизъм за контрол върху разпространението, негово управление.
    Ако аз имам пълни запазени права, естествено е, че мога да разпространявам, да използвам и да подарявам.

    Този лиценз наистина не се различава от пълните запазени права, според мен. Поне чисто функционално – ефектът от cc-by-nc-nd е същият, какъвто е ефектът от подразбиращото се пълно запазване на правата.

    Единственият по-различен ефект е косвеното „рекламиране“ на идеята на СС; тоест някой може да се поинтересува какъв е, аджеба, този лиценз и така да открие другите лицензии на СС, някои от които наистина заслужават името си „some rights reserved“

    Така мисля аз.
    Иначе, всеки избира сам какъв лиценз да използва и дали изобщо да използва лиценз, дали да използва подразбиращото се авторско право или да се откаже публично в обществена полза.
    Понеже и друг път съм говорил против този лиценз, ча да „съм начисто“ ще кажа, че всеки решава сам за себе си въпроса за лиценза, но и всеки решава дали да заема обществена позиция, като критикува и защитава определен вид лицензи. ;)

    Отговор

  4. Забравих друга косвена „полза“ от by-nc-nd – т.нар. „безплатна реклама“. Идеята е, че понеже лицензът не затруднява разпространението без промяна, чисто практически е по-лесно за хората да разпространяват продукта и да го рекламират вместо теб.
    Тоест ако хората не променят продукта, не печелят пари от него и те споменават винаги, можеш да „се възползваш“ от безплатната им реклама. Това работи, естествено, ако продуктът е добар и си заслужава да бъде разпространяват при тези ограничени условия.

    Но критичният за мен поне момент е, че същият практически ефект може да се получи и с „пълни права запазени“. Ако продуктът е достатъчно добър, едно негово надлежно „рекламиране“ съвсем нормално може да се приеме за „цитиране“, за „fair use“ – това почти от самото възникване на държавния контрол върху правата е изработено като идея – целта е „запазените права“ да не са стерилни, да могат да бъдат промотирани от трети лица.

    Тоест „безплатната реклама“ ефективно присъства и в пълния копирайт. Иначе не би просъществувал, ако не я позволяваше. (Заблуждение е да се смята, че правото е приело концепцията за „право на цитиране“, защото много обича знанието, академичните среди и библиографиите. Всъщност ценността на „цитирането“ е дошла косвено и сега се смята за нещо важно. Но не е била водеща при възникването на държавния контрол над печатането на книги…;)

    Отговор

  5. Ясене, ако се съглася, че аз малко подвеждам с горния текст, то реверсивно ти трябва да си съгласен, че подвеждаш с твоя.

    Ето пример – да допуснем, че този мой коментар по изключение е под лиценз „Всички права запазени!“, това означава, че никаква част от него не може да бъде използвана, разпространявана, копирана или показвана от други без изричното ми разрешение като негов автор. В момента, в който нарушиш горното имам право да те съдя за нарушени авторски права. Fair use няма да те спаси особено, защото е въпрос на тълкувание, освен това не можеш като цитираш да цитираш всичко – т.е. fair use се отнася само за малка част от някакво произведение, никога за цялото.

    Аз обаче сега лицензирам (по изключение за моя блог) този коментар под CC-BY-NC-ND – т.е. ти или всеки друг може спокойно да го препубликува без да ме пита, стига да не е с търговска цел и да не прави промени в него. Демек имаме една свобода, която е изрично делегирана, Ясене! И която никак не е ясна, в случая с full copyright… Затова не ми казвай, че е същото, защото ефектът бил почти същия… Да, ако гледаш ефекта като резултатност и полезност за останалите – не е голям, но ако сложиш двете неща на везните има разлика – и то не малка…

    Съгласен съм за безплатната реклама ако нещото е добро, но тя никога не е била повод за срам. Да, хората го рекламират, защото е добро, и CC-BY-NC-ND е много по-перфектен и за това от full copyright…

    Аз лично предпочитам да гледам на CC-BY-NC-ND като на малка крачка към… и не бива да отнемаме правото на тези, които предпочитат малките стъпки пред ефекта на безразсъдните скокове.

    Що се отнася до смигването, кой какво защитава – отдавна е спряло да ми прави впечатление, че заемам позиция, която понякога наежва и моя лагер – не ми казвай, че това те изненадва ;-)

    При всички случаи и въпреки всичко предпочитам палитрите пред контрастите :-)

    Отговор

  6. Ок, да се доближим, като кажем, че и за двама ни този лиценз е компромис :)
    Не говоря, че е лош по някакъв начин, а че изразява някаква нагласа, но спира с компромис. Да, така е с повечето (всъщност.. май с всичките:) СС-лицензии. Самият Лесиг казва, че тези лицензии са средство, не цел, че са компромис, отразяващ статуквото.

    За цитирането си прав, да. Може малко крайно да се изразих. Наистина една творба by-nc-nd можеш да разпространяваш без изрично разрешение.
    Има друг момент, все пак – можеш да разпространяваш, но не можеш да цитираш всъщност. Защото ако цитираш, това означава че или правиш производна версия (което е забранено от лиценза), или се облягаш на общото си право на fair use, което, както казваш, е нож с две остриета (хем е добре, защото рекламирам, хем е зле – във всеки момент мога да бъдя осъден с по-строго тълкуване)

    Не знам. Не искам да съм краен. Иначе знаеш, че аз дори нямам „лагер“ – поне наоколо липсват симпатии към отказването от права на копиране.

    За да не ме разбереш погрешно – доколкото и този лиценз е стъпка към по-малкото запазени права (съответно и е по-близо до липсата им;), аз го приветствам. Моята лична грижа е, че все пак запазва много права. Но се съгласявам – по-добре от нищо. Тоест от права за копиране по подразбиране (тоест пълни).

    Отговор

  7. А, не бе Пейо – аз казах същото (или поне искаш), което си казал и ти, ама малко по-развълнувано (предвид едни сутрешни събития тук)

    Отговор

  8. Ясене, имаш лагер – май не си се запознавал с Илойшъс ;-)

    Отговор

  9. Какъвто и свободен лиценз да се избере, различен от All Rights Reserved е достойно. Идеята е именно в това, че всеки има различно понятие за свобода, поне до толкова, до колкото „делегира“ определени права на другите върху свое авторско произведение.
    Аз лично се чувствам органичен, когато в някоя своя работа използвам ресурси, които не ми позволяват да лиценизрам работата си например под CC-By-SA(Признание-Сподели Споделеното при същите условия) или CC-BY (Признание). Така, че случаи има много, причини – също. Всеки поел по пътя на Some Rights Reserved, не бива(!) да бъде нито агитиран да сменя лиценза си с по-свободен, нито да бъде подлаган на т.нар. „shame on you“…, трябва простичко да му се каже едно – БЛАГОДАРЯ! Това е,а той човека, сам ще стигане рабно или късно ди идеята на съ-авторството, което идва с отпадането на ND(без производни) клаузата. Туй то.

    Отговор

  10. @пейо – не съм съгласна, приятелю. аз мисля, че не мога да съм благодарна, че някой е решил да ми отхлаби малко каишката, да ми отпусне малко свобода, пък аз възпитано да си спазвам периметъра :)
    @всички
    много интересна дискусия се оформи, проблемът е, че аз съм съгласна и с позицията на Йовко, както и с тази на turin. И в двете позиции има много истина.
    аз специално уважавам решението на автора – независимо, дали иска на всяко ползване на произведението му да правя челна стойка, или не иска нищо. Това е неговата воля, неговите правила, а аз имам свободата да реша дали да плозвам/консумирам точно това произведение, или не. за мен е важна стойността на самото произведение и емоциите, които предизвиква в мен.

    Колкото до BY-NC-ND – това наистина е стъпка напред. някои хора казват, че не можеш да качиш стълбата, прескачайки стъпалата. трябва да ги извървиш едно по едно. За мен това е най-добрия лиценз, който може да се предложи като алтернатива за хората, които си изкарват хляба с това – професионални музиканти, графици, писатели и тн. Това е лицензът, който може да им се предложи, за да „опитат на вкус“ от новото. Рестриктивен е, не дава голяма свобода, но той е в началото на мостчето, по което се стига да другия бряг.
    От друга страна, точно този лиценз не позволява да се изпълни най-съкровеното желание на Лесиг – to recreate culture. Ако си търся музикално парче за тема във филма, който сглобявам по задание от университета в който уча, въобще не ми трябват тонове BY-NC-ND ем-пе-тройки. Защото мога да поискам разрешение от абсолютно всеки за ползване, а не само за да съм част от общтността, да ползвам изключително КК произведения. това като пример само.
    Аз си обяснявам използването на този лиценз от различните типове автори по няколко начина: някои автори не искат специфичните им стилове и техники да се ползват от други; страх че някой ще унищожи или развали произведението им; ревност и страх, че някои може да създаде нещо по-добро на базата на тяхното произведение; страх, че някой ще обере лаврите вместо тях или ще им бръкне в джоба; желанието хем да бъдат важни, хем да ги помолиш културно за разрешение, хем да са по-различни, ползвайки алтернативни договори.
    И пак поглеждайки от другата страна, стигам до момента с безплатната реклама – тук ако трябва да бъда справедлива, отново има две страни, пък и това е уловката – безплатната реклама на нещо добро е хубаво възможност – обаче вкусове колкото искаш. в опит да забавлявам себе си, си представям купища спам по майла, в които заедно със евтината виагра, ксеникал, софтуер и каквото там то дойде на ума, ме зариват и с купища свободно съдържание :)

    В крайна сметка, автори, ползвайте това, което ви е на сърцето – не позволявайте някой със сериозно изражение и размахан пръст да ви изнасилва какво да правите, кое е хубаво, кое е полезно, кое е стойностно. Ние, потребителите ще определим това, независимо дали искате, или не. А за вас просто е много по-добре, да бъдете ИНФОРМИРАНИ за различните възможности :)

    този текст ползва Криейтив Комънс лиценз „Признание“ 2.5

    Отговор

  11. ех, ами да – заспужават си поне едно благодаря, защото можеш да ги чуеш(на 100%), преди да си ги купиш например, не е малко, нали? Или забравихте „живият живот“?

    Отговор

  12. Човек има право над неговите създания.

    Но понякога човешките създания са сътворени да започнат собствен, самостоятелен живот.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *