Защо мисленето е толкова трудно...

Днес още сутринта със Здравко отворихме темата защо за някои хора мисленето е толкова трудна операция. И при все това са по-добре от нас – и емоционално, и финансово, и самочувствено. А ние уж мислим, и бачкаме от зори до здрач…

– Man, как тази кака си е купила BMW, а аз карам Kadett – риторично се зачуди той, в качеството му на настоящ CTO на OpenIntegra и бивш CTO на Rambler.bg – Това е тема, по която е нужно да се медитира.

Въпросът беше зададен по пътя към един офис на едни стари клиенти, за които бяхме правили заедно HA-клъстер навремето, които изреваха, че всичко се било счупило и нищо не работело. Изреваха е съвсем точния епитет. Там уж има кой да се грижи за машините, уж има администратор и от външна фирма – т.е. двама общо… Всъщност проблемът се оказа една отишла си мрежова карта – точно този интерфейс, по който двата node-а си говорят помежду си. Принципно тази връзка следва да се дублира именно за да не се случва такова нещо, но в конкретния случай не беше пожелано да е така, с идеята да не се купуват още две гигабитови карти. Е, по ирония на съдбата точно това спестено тогава нещо се оказа нужно. Но нали клиента поръчва музиката… и често не слуша…

Всъщност не това е проблемът. Сигурен съм, че ако връзката беше дублирана и си беше заминала една карта, поради факта, че има backup-интерфейс, никой нямаше да забележи това, защото клъстера нямаше да спре. И това е проблемът всъщност… Големият проблем! Питам се как можеш да ревеш по телефона и да претендираш, че си админ тип „голяма работа“, а като ти спре клъстера (от само два скромни node-а) и видиш, че той изпада в инконсистентно състояние да не провериш какво се е случило, да не погледнеш връзката между двата нода и да не видиш, че я няма, а да пищиш като опозорена осмокласничка, че някой не си бил свършил работата… Много е трудно да помислиш – определено… Едни такива кански усилия струва…

Държа да отбележа, че когато предавахме клъстера преди повече от година и половина въпросният клиент категорично отказа каквато и да е поддръжка! Ето – това е проблемът на българския въшлив бизнес – че е въшлив. Искаме качество, но ако може безплатно. Е, не може! Като пък не можеш да се оправиш сам – рев и сополи не вършат работа!

Та така – разходихме се двама души, вдигнати на пожар – да установим, че една мрежова карта се е гътнала. А всъщност на клъстера нищо си му няма, просто без връзка между нодовете няма как да се държи нормално. Да, не говорим, че аз нямам никакво отношение към този проект вече. Нито пък нещо или някой ме задължава да реагирам при положение, че поддръжка беше предложена и отказана при внедряването. Аман от юзерщина сред спецовете!

Като за капак на всичко чувам преди малко по bTV Митко Цонев – мустакатият говорител на Правителството – да обяснява, че изборната лотария била увеличила избирателната активност. Всъщност на всички избори преди това активността беше по-висока без да е имало лотария. Та как нещо, което го е нямало преди, а го има сега и в резултат се стига до най-малкото число досега, се твърди, че това най-малкото е всъщност по-голямо?

Ето така се тренират хората да не мислят… Нали?