Не – няма и аз да пиша за US President v.44.0. Макар да стисках палци за Обама, въпреки някои притеснителни залитания в популизъм… Най-малкото заради позициите му относно личната неприкосновеност online, неутралността на мрежата, свободния обмен на идеите или… най-малкото защото след два мрачни мандата с бушизми, бушизъмът като концепция се легитимира като нещо приемливо и нормално за целия свят. А не биваше… Случва се и тук – достатъчно е само да се вгледаме в кмета на София, примерно, с последните му непремерени разсъждения… Говоря и за нещо повече от склонност към политически или медийни гафове, разбира се…

Вярно е, че съвременният, доминиран от медиите и информацията, свят демистифицира звездите и политиците с небивала преди скорост, но възпитаваната толерантност към посредствени глобални лидери и хора без стил, най-малкото, трупа и косвени негативи със съвсем преки последствия.

Нямам претенции, че зная отговора на въпроса в заглавието, просто дори и след мрачен период, онова общество, на което често се присмиваме, че е средноинтелигентно, манипулируемо и наивно, не спира да вярва във възможностите си, че заслужава промяна, че може да я направи, че си струва да опита. Не си търси оправдания, че възможностите му са ограничени, че мечтите се сбъдват трудно… Във всеки един момент на всеки от нас възможностите са ограничени – само, че когато помислиш и прецениш как най-добре да експлоатираш лимитираните си възможности може и те да станат повече, а с новите опции да продължиш да разширяваш спектъра им.

Обратното е само едно – предварително сам да се дисквалифицираш от състезанието за съдбата си!