Защо се сбъдват американските мечти

Default Featured Image

Не – няма и аз да пиша за US President v.44.0. Макар да стисках палци за Обама, въпреки някои притеснителни залитания в популизъм… Най-малкото заради позициите му относно личната неприкосновеност online, неутралността на мрежата, свободния обмен на идеите или… най-малкото защото след два мрачни мандата с бушизми, бушизъмът като концепция се легитимира като нещо приемливо и нормално за целия свят. А не биваше… Случва се и тук – достатъчно е само да се вгледаме в кмета на София, примерно, с последните му непремерени разсъждения… Говоря и за нещо повече от склонност към политически или медийни гафове, разбира се…

Вярно е, че съвременният, доминиран от медиите и информацията, свят демистифицира звездите и политиците с небивала преди скорост, но възпитаваната толерантност към посредствени глобални лидери и хора без стил, най-малкото, трупа и косвени негативи със съвсем преки последствия.

Нямам претенции, че зная отговора на въпроса в заглавието, просто дори и след мрачен период, онова общество, на което често се присмиваме, че е средноинтелигентно, манипулируемо и наивно, не спира да вярва във възможностите си, че заслужава промяна, че може да я направи, че си струва да опита. Не си търси оправдания, че възможностите му са ограничени, че мечтите се сбъдват трудно… Във всеки един момент на всеки от нас възможностите са ограничени – само, че когато помислиш и прецениш как най-добре да експлоатираш лимитираните си възможности може и те да станат повече, а с новите опции да продължиш да разширяваш спектъра им.

Обратното е само едно – предварително сам да се дисквалифицираш от състезанието за съдбата си!

3 коментара

Leave a comment
  • Тъй като загатваш за паралел с българското общество, аз пък да споделя, че от известно време се питам коя е българската мечта и изобщо има ли такава и възможно ли е да има такава. Засега отговор нямам, най-вече защото ми е трудно да си представя българското общество в някаква цялост. Знам само, че за всеки американец националното самочувствие е нещо, което не се подлага на съмнение, не се политизира (пак защото е неприкосновена част от единна и съзнателна в това отношение национална политика) и се изразява в обикновена човешка подкрепа. Като най-прост пример: днес четох, че някаква организация, съвсем спонтанно сформирана, ще изпраща коледни елхи на войниците в Ирак и Афганистан. Скептикът в мен съзря незаконен износ на дървесина, но после се оказа, че елхичките са живи и ще залесяват.
    Питам се също така дали е възможно да има българска мечта на този етап, защото ми се струва, че тук цинизмът и нихилизмът са издигнати в култ, а това някак си не предполага изобщо човек да може да мечтае, без да му се изсмеят или да му лепнат етикета „наивник“. Все пак през последните години като че ли има светлинка на хоризонта …(умишлено избягвам „в края на тунела“, за да не ми запушат устата с движещия се насреща влак“). Хората, поне тези около мен, все повече разсъждават и действат, като се фокусират върху настоящето и бъдещето, и сякаш са загърбили старите скелети или вече са си подредили гардеробите. И честно казано, това донякъде ме успокоява, защото съм се убедила емпирично в значението на личния пример.

  • О, на американците това им е в културата, в кръвта, в гените. Всички имигранти пристигащи в САЩ са следвали някаква лична мечта. А когато събереш някаква критична маса от мечтатели на едно място – виж какво се получава :)

    Е, понякога многото мечтателство преминава в самонадеяност и превъзнасяне, но аз им го прощавам ;)

  • аз имах привилегията може би да присъствам на речта на Обама в Чикаго при научаването на новината за избирането му за президент на САЩ. Беше вълнуващо заради хората най-вече,които бяха дошли там и бяха повярвали,че промяна е възможна. това, което ме изуми е,че повечето бяха бели, т.е хора надделели предразсъдъжите по отношение цвета на кожата. Веднага това ми напомни за отношението ни към цигани и турци в България. Може би пък това да е една от причините за сбъдването на американските мечти- желанието да са една нация въпреки различията си. Всъщност това каза и Обама- независимо какви сме- бели, жълти, черни, латино, днешнипт ден е доказателство,че американската мечта е жива и че ние можем

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>