Много любители фотографи, притежаващи цифрови апарати или някои от по-претенциозните компактни модели, често си задават въпроса нужно ли е да се снима в RAW. В интерес на истината (особено сред любителите и сред някои от фотоконсултантите зад щанда) е разпространено мнението, че използвайки RAW-формат човек само си усложнява живота. Това – разбира се – е само половината истина. Ако сте човек, който прави много снимки на всичко, изпречило се пред очите му, предимно (или само) в автоматичен режим и след като препълните картата, прехвърляте файловете на компютъра и пускате всичко без изключение в личната си галерия в Интернет… Или пък тичате направо с картата до кварталното студио за да ви направят CD или понякога копия на хартия, тогава навярно наистина няма смисъл да си усложнявате живота. Много е възможно дори да не знаете какво е това RAW и това не бива да ви тревожи. Тази статия всъщност не е за вас или поне не преди потребността да правите нещо повече от снимки за спомен не ви завладее сериозно.

Ако обаче не сте случаен притежател на фотоапарат и преди да публикувате или копирате своя снимка на хартия държите да извлечете максималното, на което сте способен вие, апаратът ви и компютърният ви софтуер, заедно с доза креативно мислене, тогава правилният въпрос не е дали да снимаме в RAW, а как точно да го правим.

Снимането в RAW дава на фотографа силата на джедая по отношение на обработката на изображението след като то вече е уловено от сензора на цифровата камера или т.нар. postprocessing. RAW-файловете за цифровата фотография са това, което за филмовата бе необработеният негатив. А тъмната стаичка всъщност е компютърът и софтуерът за растерна графика, който предпочитаме да използваме. Снимайки в RAW имаме пред себе си много предимства, но най-важните сред тях са:

  • Редакция на изображението без загуба на качество и риск от разрушаване на първичния му вид
  • Възможност да се правят значителни корекции по отношение на експозицията така, че да се поправят недоекспонирани или преекспонирани кадри или части от тях
  • Поправка на баланса на белият цвят
  • Възможност за изчистване на цветния шум и шума като цяло, на много ниско ниво, още преди да бъде създаден графичен файл от RAW-файла
  • Възможност за корекция на хроматичните аберации и винетирането
  • Подготовка на големи увеличения без риск от артефакти вследствие компресия
  • Прилагане на създаден профил от настройки на група изображения, включително и прилагане на дадени настройки върху директория с файлове. Примерно ако е направен профил със замерване със сива или цветна карта за по-добър баланс на цветовете, което пести време в обработването на еднотипни кадри от една серия
  • Пренебрегване, на които и да са (или дори всички) настройки на апарата, ако е необходимо

RAW-изображение всъщност изобщо няма – то е само набор от данни, които сензорът на камерата е създал на база уловената светлина, попаднала върху него. За да видим това изображение на екрана на компютъра си, тези данни трябва да бъдат интерпретирани по подходящия начин до традиционни RGB стойности, които вече могат да бъдат съхранявани като TIFF, JPEG или други някакви файлови формати за изображения.

Настройвайки камерата си да записва снимките ви в JPEG-файлове, на практика означава, че вие оставяте апарата си да прави тази интерпретация, т.е. да „обработи“ вашия „цифров филм“ и да го превърне в снимка като „приложи“ зададените предварително от вас настройки като контраст, баланс на бялото, острота или цветност. Снимайки в JPEG, всъщност означава, че вие упълномощавате камерата си да бъде и ваша фотолаборатория. Веднъж записани в JPEG-изображението, тези настройки се вплитат в RGB-информацията невъзвратимо и от този момент нататък възможностите ви да влияете по някакъв начин (особено недеструктивен), примерно на експозицията, са силно ограничени. Ако сте използвали погрешен баланс на бялото, тази грешка ще бъде отразена в крайният резултат и ще е далеч по-трудно поправима отколкото ако имахте първичния „суров“ набор от данни от сензора, където тази информация още не е приложена. Да, точно така – няма грешка – в RAW-файла няма приложена никаква информация за цветност, контраст или острота. Тази информация присъства единствено като метаданни, които можете да вземете предвид по време на обработката или да пренебрегнете напълно. Преценените от вас атрибути се прилагат в изображението, едва когато то се конвертира до RGB-bitmap.

За разлика от редактирането на bitmap-изображения, когато редактираме RAW-файл ние не променяме данните в него, а просто ги интерпретираме по друг начин. Това ни дава възможност да редактираме RAW-файлове, както и колкото пъти искаме, без риск от разрушаване на първичната информация и без загуба на качество, а именно недеструктивно. Иначе е достатъчно само да смените контраста или цветността на JPEG-файл, да запишете промените и нямате връщане назад ако не сте се сетили да си направите копие на файла преди намесата ви.

Разбира се, снимането в RAW си има и своята цена. Това означава, че няма да можете просто да изпратите съдържанието на картата си на приятели, без преди това да извършите необходимата обработка, която ще ви отнеме известно време, усилия и компютърна мощ. RAW-файловете обикновено са големи и изискват сериозен ресурс от компютъра ви. Моят стар 6-мегапикселов Nikon D70s прави 6-мегабайтов файл за всяка снимка. А от Nikon D2X, например, трябва да очаквате ни повече ни по-малко от около 19-мегабайтов файл. Съответно ще ви е нужна и доста по-голяма карта за да можете да снимате повече от само няколко снимки с нея.

Доколкото се използват различни сензори и методи за интерпретиране на данните до RGB всеки производител обикновено използва различен RAW-формат. Nikon например наричат своя RAW-формат Nikon Electronic Format или NEF като абревиатура. Този формат предлага като опция и „визуално незабележима“ компресия за намаляване на размера на файла. Ако снимате с D50 или D70 нямате възможност да използвате некомпресиран NEF. С DSLR-ите от по-висок клас на Nikon можете да избирате между компресиран и некомпресиран NEF. Ако имате достатъчно голяма карта некомпресираният NEF ви гарантира абсолютно най-доброто възможно качество на изображението. В реални тестове обаче на практика е невъзможно да се открият разлики между компресиран и некомпресиран NEF, затова използването на тази компресия не бива да ви притеснява. Схемата за компресия, която Nikon използва, засяга предимно тоналните разлики в highlight областите на изображението, където е особено трудно те да бъдат отличени.

Софтуерът, който прави възможна конверсията към bitmap се нарича RAW-конвертор и е задължителна предварителна стъпка преди да засилите вашата снимка към любимия ви софтуер за редактиране на изображения. Такива инструменти са Adobe Camera Raw (плъгин към Photoshop), Adobe Photoshop Lightroom, Apple Aperture, DxO, Bibble Raw, Capture One или пък този, който ви предоставя производителя на вашата камера.

Ако сте собственик и почитател на Nikon, какъвто съм аз, подходящ инструмент, който можете да използвате e Nikon Capture NX – един наистина революционен продукт, който за разлика от повечето други конвертори позволява различна интерпретация в отделни части от изображението в RAW (или по-точно в NEF), което както и да го погледнем е невероятно полезна възможност. Такава функционалност с времето започват да придобиват и останалите конвертори, като най-вероятно заради това скоро ще започнем да ги наричаме RAW-редактори. Adobe Photoshop Lightroom от версия 2 насам, например, е повече от впечатляващ в това отношение.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. браво, йовко! ще давам статията ти като линк вместо да се опитвам да обяснявам, защо е несериозно човек да снима в джепег. понеже мнението е доста разпространено, както сам знаеш. и понеже блога ти го четат доста хора, занимаващи се с линукс, се надявам че получават доста добре поднесена информацията.

    иска ми се да добавя в точките
    – възможност за чистене на цветния шум и шумът като цяло, на много ниско ниво, още преди да бъде отворен графичен файл от роу файла
    – възможност за корекция на хроматичните аберации и винетирането
    – възможност за прилагане на дадени настройки върху директория файлове. примерно ако си направил замерване със сива или цветна карта за по-добър баланс на цветовете. това ти пести време в обработването на еднотипни кадри.

    най-важния плюс за мен лично е точно възможността за корекция на белия баланс на апарата. особено като снимаш на изкуствено осветление или по тъмниците навън.

    Отговор

  2. Благодаря за бележките, ще ги добавя по-горе в текста, предполагам, че нямаш против!

    Отговор

  3. много добре обяснено, поздравления!
    въпреки че от 2 години снимам на RAW [а последната година всъщност повече на филм ;)], пак ми беше интересно да прочета написаното. :)

    Отговор

  4. Най-после едно чудесно обяснение какво е това raw-формат и какви са ползите от него :)

    Шест звездички + една виртуална биричка от мен!!!

    Отговор

  5. Полезно и изчерпателно.

    Отговор

  6. Йовко статията ми попада едва днес и е супер! Аз също съм почитател на НИКОН и ще се радвам да се свържем за евентуални уроци.
    Поздрави

    Отговор

  7. Чудесно кратко и в същия момент изчерпателно обяснение!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *