zLinux (IFL)

Точно преди малко и като по вода беше направена първата в BG инсталация на Linux OS върху mainframe с dedicate-нат за Linux процесор.

За незапознатите mainframe-ът е вид голяма enterprise машина, чиято мощ може да се разпределя, виртуализира и управлява гъвкаво. Иначе казано mainframe-ът разполага с няколко процесора, някакво количество памет, няколко мрежови интерфейса, обикновено доста голяма дискова подсистема, често отдалечена и свързана по оптика и т.н. Нищо не пречи всичкия този хардуер да се използва за една инсталация и от една операционна система (да – тя може да е и някакъв Linux), но обикновено не се прави. Вместо това се използва възможността върху един mainframe да се пуснат множество логически компютри (LPAR, z/VM). Примерно за всеки такъв се дефинира някакво подмножество от дискове, някаква част от някой от процесорите, мрежови интерфейс (могат да се виртуализират между другото 😉 и така върху частички от голямата машина се пускат много други системи. Технологията е на IBM и е много много стара, като напоследък е в страхотен възход, завладявайки и по-малките pSeries и iSeries бизнес машини.

Принципно тази машина се поддържа изключително прецизно от инженери на IBM и всички нейни параметри се следят непрекъснато, а поддръжката се прави от компанията без значение колко отдавна клиентът си я е закупил. Един вид тя е във вечна гаранция, срещу заплащане разбира се. Плаща се на база потребено процесорно време за някакъв период – месец, година.

От известно време IBM дефинира опцията IFL като част от своята идея Linux Everywhere. Всеки клиент, притежаващ mainframe може да отключи един процесор за Linux като плаща за това еднократна такса. Опцията е чудесна, защото ако клиентите могат да прехвърлят върху Linux някакви свои приложения, които използват другите процесори те снишават значително годишния си разход, тъй като натоварването на IFL процесора не се заплаща. В България вече има няколко Linux-инсталации върху mainframe, но те не са IFL и утилизират някаква част от общите процесори. Казвам, че процесора трябва да се отключи, защото принципно процесорите се пазаруват на кутии, които се монтират в машината и те физически са там, но се отключват само толкова от тях, за колкото клиента си плаща.

А защо пък IBM се набутва да инсталира повече процесори от нужното? Ами машината се самонаблюдава и самолекува (преконфигурира) непрекъснато. Примерно, ако някой от процесорите предаде богу дух, някой друг от неактивните процесори в кутията ще го замести и клиента дори няма да разбере, че нещо такова се е случило. Само машината ще се погрижи да го запише и декларира, където е нужно за да може инженерите от поддръжката да го имат наум. Желязото е направено така, че да не спре никога. Скъпо е, но си струва, където е нужно.

В случая става въпрос за хубав и истински mainframe – 64bit-ова платформа. Дистрибуцията, както личи от картинките е SuSE Linux Enterprise Server (SLES) 9 за s390/zSeries. А на долната картинка се вижда един забавен момент, когато инсталатора YaST форматира паралелно осем от заделените за въпросния LPAR дискове…

YaST е визуализиран върху десктопа на моя лаптоп, който в същото време, играе ролята и на NFS-сървър като сервира инсталационните CD-та на SLES.