На този ден, през 2001-ва година, само с една малка чанта багаж, се озовах в София. Дойдох заради едно момиче и заради някаква, обзела ме дълбоко, нужда от промяна. И останах десет години. Трябваше да пренощувам при близък приятел, с който да делим обща квартира след това, но негова комплицирана лична връзка го отказа от тази идея. Подслониха ме през първата нощ (почти непознати дотогава) колеги от Мобилтел. А аз буквално за един ден си наех (някаква) квартира, която изоставих три месеца по-късно, когато намерих такава, която ми харесваше достатъчно.

Онзи приятел потъна в неговата си връзка и не съм го виждал и чувал от години. Последно се видяхме в една книжарница, между редовете с книги, и след 5-минутен разговор изчезна, за да не го чака жена му. Комплицираната тайна връзка се разви до (щастлив, надявам се) брак, но аз останах с един приятел по-малко.

С момичето, чиято магия последвах тогава, не се получи, но пък успяхме да останем, ако не точно приятели, то добри познати. И то без тегоби от минало, непреживяно или недоизказано. Понякога се получава.

Десет години по-късно, ако се запитам съжалявам ли, че изоставих красивия уют на Пловдив, заменяйки го с нервността и динамиката на София е честно да отговоря с „Не“. Не съжалявам. Пловдив ми липсва, но повече заради приятелите и приятелствата, които останаха там и които така или иначе избледняха с времето, освен едно-две, които надявам се, ще си останат вечни при всички обстоятелства и дистанции. София ми става все по-скъпа, въпреки сивите уикенди, въпреки многото разминавания, именно заради надеждите, които покълнаха тук и… заради новите приятелства…

Десет години по-късно, ако се запитам бих ли искал тези години да бяха се случили другаде или по друг начин, вероятно трябва да отговоря с „Да“. Ако искам да съм болезнено честен… Но, въпреки това не съжалявам… За нищо…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Спомням си как започнахме да правим срещи в Стария войн тримата с Валери Дачев началото на 2002-ра. После участниците започнаха да стават все повече и срещите прераснаха в LB… (Linux Beer – каква беше третата дума?). После сменихме името да започва с О (Open), за да не се обидят феновете на *BSD и се преместихме в Прима вера.

    Някъде трябва да ми стои и мейла, където беше описано, че „срещите се провеждат всеки първи вторник от седмицата“. Който го видеше поглеждаше глупаво „Искате да кажете месец?“ – „Не, седмица“.

    Отговор

  2. Вярно така беше! Това Адашът го измисли – всеки първи вторник от седмицата :)

    Отговор

  3. Браво, 10 години са си постижение. Интересна дата си избрал точно 13-ти… важното, че въпреки всичко си успял. Надявам се и аз след 10-на години да пиша същото за себе си.

    Отговор

  4. LBB беше! Третото Б за България. После стана OBB. После …
    По едно време бяха в „При Кмета“. Добре, че кмета тогава не се казваше ББ иначе с тази абревиатура нямаше да се разрастнат толкова бързо сбирките.

    Отговор

  5. Понякога нещата се получават по-добре, отколкото сме ги планирали. 10 години по-късно ти пожелавам по-малко сиви уикенди, повече магии, които да следваш и ако последваш желанието си да правиш промяна отново да ти се получи поне толкова добре, колкото преди 10 години!

    Отговор

  6. И аз не съжалявам. А моите години са само 5 :)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *