Направих цели сто часа без каквато и да е Интернет свързаност. Мързелувах… Дори не успях да се срещна с всички, с които бях планирал да го направя, заради това, че мързела ме завладя повече от очакваното. Много хора ми зададоха въпроса: „Почина ли си?“. Отговарях с „Опитах!“. Истината е, че не знам дали съм си починал. Отпуска по никое време не е като отпуска през юли или август на морето или в планината. Но е полезна. Дава глътка свеж въздух, връщат ти се възприятията. Истината е, че пълната липса на стрес за човек, свикнал с него не е здравословно нещо. Точно толкова ненужна е, колкото и прекалената доза стрес. Истината е в баланса. Аз лично занапред ще се старя да не го губя.

Преди малко изчетох част от пощата си и RSS-каналите, които следя… За съжаление празничните новини бяха твърде малко – само новия Debian 4.0 (точно на Великден), и договорката Apple-EMI за музика без DRM в iTunes (последното приемано доста двусмислено на този етап), но все пак някаква положителна крачка. Иначе твърде много МВР, твърде много безсмислен натиск върху свободата на Интернет, твърде много от баналните напоследък тъжни глупости, твърде много…

Има един образ, който понякога е твърде брутален, друг път прекалено вгледан в някаква крайност, но в общия случай е един от малкото, които не си слагат сами граници пред своя светоглед. Това ми допада, както и позицията му да акцентира върху субективната си лична гледна точка. Журналист е от една страна малко тясно клише за него, от друга му е прекалено. Всъщност гледам на него като на нещо като TV-блогър. С горното ни най-малко не го четкам – нито пък винаги ме кефи, но точно в навечерието на Великден, гледах едно от неговите предавания, което беше истинско попадение – говоря за Мартин Карбовски и „Отечествен фронт“ от 7 април по Нова. Та в този ред на мисли, струва си да има пиратско споделяемо копие на това предаване в Мрежата. Заради баланса, заради ценностите на ежедневието ни, заради въпросите… за доброто и недоброто, за правилното и неправилното… каквито и да са отговорите за всеки от нас.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Ако можем да напъхаме Карбовски в думата „журналист“, колкото и да му е тясна, той със сигурност е най-добрия журналист в България… Или поне сред най-добрите. А и всъщност, е сред малкото истински журналисти…

    Отговор

  2. Човече, досега много ме радваше твоят блог и начина, по който гледаш на живота. Но изказването ти за „великостта“ на Карбовски като журналист ме разби. Той няма нищо общо с журналистиката, а просто е едно нагло копеле, което е намерило прекрасен начин, ако не да забогатее /но в тая държава всичко е възможно – щом най-великите ни журналисти са един бивш агент на ДС като Коритаров или вече оялият се без време за младата си възраст Бареков – та може и това да се случи/, то поне да не умре от глад. ТУКА нема журналистика. Човекът просто е с чудесна ориентация към темите и безпомощните си „събеседници“ – били те жертви на педофила Кузов, нещастните роднини на медиците ни в Либия /кой не се досеща, че те са зле и се чувстват изоставени/ или онова момиче, което издържаше себе си и майка си като проституираше. След предаването изчезна горкото… Дано да не й се е случило нещо лошо. Пък и не гледам тъпия Отечествен фронт, защото „следейки“ темата Карбовски може и да е показал вече какво е станало с нея. Та такива ми ти работи. Хора, излезте от двата или трите си персонални компютъра и пипнете живота. Той не е по телевизията, нито в нета!

    Отговор

  3. Мармот, нали знаеш… Всеки има своето си право на погрешно мнение и лош вкус. Ти също!

    Изключително много мразя някой да ми казва какво да правя! Особено пък да ме открехва къде ми е живота. Хайде всеки да си гледа неговия живот, а?… А двойно повече мразя някой да ме перифразира погрешно!! Никъде, ама никъде по-горе не съм написал, че Карбовски е велик журналист. Даже обратното! Написах само какво ми харесва, в неговия подход. А на велики моменти имат право също всички!

    Пък и понякога е гот да се опитваш да усетиш чуждите гледни точки – дори, когато не ти харесват. Полезно е за човека в теб!… Разбира се, това е напълно излишно упражнение, за тези за които животът отдавна не съдържа никакви тайни!…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо