300%

Вчера репликирах един познат, че съм 300% overload, опитвайки се да бутам паралелно повече от дузина задачи/теми в офиса. Когато съм в проект понякога е тежко, но си концентриран върху проблемите от проекта, а когато провокираш появата на нови проекти понякога мултиплексирането между темите, хората и различните неща става толкова значимо, че умората буквално те скапва. И то тази част от съзнанието ти, което е склонно да жонглира с нещата и идеите, да мисли out of the box. Умората те прави обикновен и шаблонен…

На всичко отгоре идната седмица се оказа, че трябва да летя до Прага и се налага да организирам всичко на скорост в последния момент. Точно в този момент, разбира се, реших и да проучвам условията за кредити при различни банки. Пълна лудница…

През уикенда пропуснах поредния LUG meeting в Стара Загора – какво да се прави – има някаква орисия, че никога не мога да отида на LUG – все нещо се случва. Този път бе сватба – сватбата на най-добрия ми приятел…

Мислех си тези дни дали наистина отново не качих на раменете си твърде много теми и колко от тях ми стоят кухо за да ги пресея. Много от тях са безсмислени откъм усилия и резултати, а други са празни откъм хора и сподвижници. Купчината с непрочетени книги започна да расте твърде много на височина, дали защото чета повече online вече или просто защото не намирам време да си седна на задника за да чета за удоволствие. Проектът за Creative Commons фото-студио така си стои недописан. Всъщност направих само калкулациите – нужни са едни смешни пари на първо време – под 5 хиляди лева. И по-важното липсват още двама-трима души екип… Фотографите май са едно от най-комерсиалните племена на този свят.

Тези дни ми попадна едно интервю… не помня къде и с кого… Запечатах в съзнанието си една фраза от него… Звучеше нещо като: „Пожелавам си да имам силата да изоставям изпразнените от значение пространства“… И аз така…