35

Малко по-рано днес, докато наблюдавах със сънен поглед струйката от кафе-машината ми да пълни чашата за сутрешното ми кафе, се опитвах да си припомня времето преди десет години, когато съм навършвал 25 и дали тогава реперът 35 ми се е виждал много далечен. Вероятно. Във всички случаи по-далечен отколкото се оказа всъщност. Още живеех в Пловдив, с двама мои приятели точно бяхме взели тежкото решение да преустановим първия си опит за собствен IT бизнес, макар и вече позакрепен и стартирал около година преди това, поради факта, че не точно в тази посока бяха стремленията ни. Малко по-късно същата година почти едновременно щях да започна работа в тогавашното ЦУ на Хебросбанк и да се впусна в най-беземоционалната романтична връзка в живота си дотук…

Вчера, събуждайки се за първи ден на 35, беше си някак редно да се запитам колко неща се промениха около мен и какво е останало оттогава. Открих по много и от двете. Със сигурност бих искал и днес да имам повече от онзи коктейл младежко безразсъдство и дори бруталност, с която да скачам от тема на тема или ангажимент на ангажимент без да се замислям особено за смисъла, за резултатите и сроковете. Или пък ако тогава имах този опит (и акъл)… ехей… 🙂

Всъщност обаче, май най-хубавото е, че всяко нещо върви с времето си. И има своя безценнен смисъл да се появи именно навреме. Иначе все нещо догонваш, пропускаш или не забелязваш. Не, че и иначе не се случва, понеже това си е част от живота – надбягването с времето – но всъщност не е лошо да осъзнаеш, че едни и същи неща днес и утре ще имат различна цена, и могат да бъдат и грях или спасение, болка или облекчение… И ако пренебрегнем координатата на времето и сплескаме всичко в единственото, което всъщност има реално значение – настоящето – се оказва, че те нещата могат да изглеждат съвсем различни и в една и съща секунда. Просто защото светът е шарен или пък е такъв именно заради това… 😉