Малко по-рано днес, докато наблюдавах със сънен поглед струйката от кафе-машината ми да пълни чашата за сутрешното ми кафе, се опитвах да си припомня времето преди десет години, когато съм навършвал 25 и дали тогава реперът 35 ми се е виждал много далечен. Вероятно. Във всички случаи по-далечен отколкото се оказа всъщност. Още живеех в Пловдив, с двама мои приятели точно бяхме взели тежкото решение да преустановим първия си опит за собствен IT бизнес, макар и вече позакрепен и стартирал около година преди това, поради факта, че не точно в тази посока бяха стремленията ни. Малко по-късно същата година почти едновременно щях да започна работа в тогавашното ЦУ на Хебросбанк и да се впусна в най-беземоционалната романтична връзка в живота си дотук…

Вчера, събуждайки се за първи ден на 35, беше си някак редно да се запитам колко неща се промениха около мен и какво е останало оттогава. Открих по много и от двете. Със сигурност бих искал и днес да имам повече от онзи коктейл младежко безразсъдство и дори бруталност, с която да скачам от тема на тема или ангажимент на ангажимент без да се замислям особено за смисъла, за резултатите и сроковете. Или пък ако тогава имах този опит (и акъл)… ехей… :-)

Всъщност обаче, май най-хубавото е, че всяко нещо върви с времето си. И има своя безценнен смисъл да се появи именно навреме. Иначе все нещо догонваш, пропускаш или не забелязваш. Не, че и иначе не се случва, понеже това си е част от живота – надбягването с времето – но всъщност не е лошо да осъзнаеш, че едни и същи неща днес и утре ще имат различна цена, и могат да бъдат и грях или спасение, болка или облекчение… И ако пренебрегнем координатата на времето и сплескаме всичко в единственото, което всъщност има реално значение – настоящето – се оказва, че те нещата могат да изглеждат съвсем различни и в една и съща секунда. Просто защото светът е шарен или пък е такъв именно заради това… ;-)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

13 коментара

  1. Много добре казано ;] И ми изглежда до болка познато..

    Отговор

  2. Iliya Ivanov 9 май 2009 в 13:30

    Добре дошъл в клуба :)

    Отговор

  3. Жив и здрав!
    И всичко най най хубаво.

    Отговор

  4. Богдан 9 май 2009 в 15:35

    Харесвам тези филисофски размисли.
    Точно заради този тип словоизлеяния започнах да чета и блога ти!
    Дори напоследък ми липсват повече такива включвания да си кажа честно…
    Както и да е – честито ти рождество! И не спирай все така да ни караш да се замислим, защото съм сигурен, че много хора пречупват личните си съдби, осмисляйки думите толкова добре казани от теб.

    Отговор

  5. Ха честито и да знаеш нещо, в което съм се убедил.(подсказано от от един чужд автор ;-))
    Въпросът не е в това че човек остарява, въпросът е в това, че винаги остава млад.
    На 35 е същото като на 40, разликата е единствено в потреблението на медицински продукти и услуги.

    Отговор

  6. Знаеш ли-
    Дълго младей,
    век поживей,
    вечно се смей!

    :)
    Честито на патерица. :)

    Отговор

  7. честит рожден ден, Йовко! :)
    ще е любопитно след още 10 как ще сравняваш

    Отговор

  8. Ще си кътам архивите на блога, че току-виж ме налегнала склерозата дотогава ;-)

    Отговор

  9. Стойностен блог имаш, и даваш добър пример на по-младите :).

    Отговор

  10. christian marinov 10 май 2009 в 22:42

    Честит Рожден ден! Открих те преди доста време във връзка с фотографията. Да си жив, здрав и продължавай да пишеш. Имаш интересен поглед върху нещата и рядката дарба на разказвач. Удоволствие е да те познавам, та макар и отдалече.

    Отговор

  11. Благодаря на всички за пожеланията! :-)

    Отговор

  12. Иван Пеев 30 май 2009 в 10:41

    Здравей Йовко, бяхме колеги, но не сме се чували от тогава. Няма значение, сега чета думите ти и… ще ми се да ти дам идея. Преди много време „откраднах“ един девиз от Мирон Иванов (Бог да го прости! Прекрасен човек беше!) и той е: „Расте, но не поумнява!“ Хубаво е човек да живее с този девиз. Повярвай ми! Вече съм на 53, но още го ползувам. :-)

    Отговор

  13. Ха! Чуден е! Иначе много се радвам да те „чуя“ – макар и виртуално :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо