5 неща, които не знаеш за мен
Чудех се дали ще ми се размине, но Дончо ми подхвърли топката… Аз да побързам да я засиля към Maniax, Георги, Жоро Ч., Боги и Emerald… Преди да са се свършили блогърите…
-
Мразя кубчето на Рубик. Като бях много малък (още не ходех на училище) един съседски батко ми връчи неговото кубче (разбъркано) със заплахата, че няма да си го вземе обратно докато не го подредя. Ужас, страшен! След дълга и неравна борба за моето неразвито тогава комбинативно мислене подходих хакерски (не, че съм знаел за този подход). Забелязах, че всъщност цветните лепенки се отлепят. Не, че кубчето не се разглобява, но това открих по-късно. Съответно разлепих всички лепенки и ги налепих както трябва да бъдат. Личеше си, че са отлепяни, обаче… На бате ми Емил дълго време му трябваше да разпознае в ужасния резултат своето кубче, но хак му е като ме заплашва… Така или иначе се отървах от омразното кубче. Вероятно той също… Дано да си е купил друго…
-
Програмирането ми е неoвладяема страст, от която бягам целенасочено. В университета се бях докарал дотам, че сънувах код докато спя, събуждах се и ставах да го записвам, защото на сутринта имаше риск да го забравя. По едно време реших, че ако не увладея тази мания ще свърша зле, разглобих компютъра си и пуснах обява, че го продавам. Купи го кварталната видеотека, а аз три години нямах компютър вкъщи. Дори дипломната си работа писах в лабораторията на Гришата Спасов в университета. Последните три години в университета предпочетох да насоча страстта си към по-интересни неща – като например жените около мен. Беше далеч по-интересно от програмирането.
И до днес избягвам да програмирам нещо по-дълго от кратък patch или десетина редов скрипт, без което така или иначе животът е невъзможен.
- Като малък си мислех, че тази част от света, която в момента не улавям с някое от сетивата си не съществува. Или че се генерира заради мен някак си, малко преди да и обърна внимание . Вероятно тогава не съм си го мислел точно с тези думи, но беше нещо подобно. Примерно, че това, което не наблюдавам не съществува…
По-късно в училище научих, че имало подобна философска концепция (май на Френсис Бейкън) и бях много горд от себе си…
-
В ToDo списъка за останалата част от живота ми присъства това да се науча да свиря на саксофон. Имам 2-3 самоучителя, даже две DVD-та от Amazon по темата, но не се престрашавам да започна. Нямам си и саксофон, но това май е най-лесното за решаване.
-
Загубих девствеността си на фона на песента на Лили Иванова – „Детелини, детелини…“. Още ме е срам! Боже, какъв късмет! Поне да беше „Свири, свири, щурче“… Но за сметка на това пък мацката си я биваше…
Коментари ()