Току-що научих, че от тази седмица вече и Google ще се търгуват на борсата. IPO-то им се очаква да стигне небесата. Това е добре за Google и зле за потребителите му. Не че рано или късно нямаше да се случи – трябва да си пълен глупак да не направиш пари ако имаш Google в ръцете си, но обикновено борсата е краят на големите идеи. Влизат в сила корпоративните правила, борсовите индекси и това колко една идея или стил е ценен в уникалността си спира да има значение доколкото не мърда индексите нагоре. В един момент да удовлетворяваш желанията на акционерите се превръща в по-значима цел, отколкото истинските цели.

Днес Tim беше страшен – той води Presentation training. Винаги съм си мислил, че да можеш да правиш добри презентации си е предимно въпрос на талант, обаяние, харизма… Оказа се, че има цяла теория за това. Семпли прости правила, които ако не те правят перфектен поне ти улесняват живота – на теб и на аудиторията. Като се замисли човек – толкова е просто и всичко звучи логично, но никога не го правиш така като застанеш пред публика. Даже е и трудно, знаейки го да си наложиш да следваш правилата. Адски много се смяхме на себе си. Гледахме се на видео… Но в края на деня – разликите от сутринта до следобеда бяха показателни. Ставаме по-добри.

Tim е уникат – англичанин с швейцарска кръв – който наистина е много добър в това, на което ни учи. А разказът му от сутринта за градчето, в което е отраснал, още си го спомням цветно. Най-известното в него били две неща. Едното било най-големия процент стари жени в Англия (нещо като Баден), а другото – второто място в света по брой на самоубийствата. Имали си някаква много висока отвесна скала, скачайки, от която със сигурност умираш още докато падаш, но за по сигурно под нея се плацикали акули. 100% гарантиран успех. Всеки, който се бил опитвал успявал. Без нито една грешка.

Средното количество самоубийци седмично било 1,3. Отстъпвали само на Сан Франциско със 4,6 per week. „Can you imagine almost one suicide per day… except Saturdays and Sundays“. Най-смисленото нещо, което можело да направи човек като навърши 18 е да се махне от там, затова и Тим се махнал. И попаднал в Баден. „It isn’t fair, isn’t it?“…

Хиляда пъти съжалих, че нямаше как да се филмират лекциите му днес…

За сметка на това за днес и утре конкретно за това обучение се появи още една полякиня. За сметка на първата на тази не може да и се затвори устата. Тази е някаква маркетинг-кобра. Всеки е срещал точно този тип жена – предполагам именно така се е зародила думичката bitch. Тази, която се чувства длъжна да не остави никой мъж на масата да говори твърде много, да претендира че само с поглед вече е направила психологически портрети на присъстващите и знае всичко за смисъла на живота. Това последното в края на краищата и е коствало само малко усилия в университета, чифт очила и вероятно девствената ципа (всякакви нещастници има на този свят). Но ако я попиташ нещо просто като на колко години мислиш, че съм, по-дяволите, като знаеш всичко, ще ти отговори нещо като: „Човек е на толкова на колкото се чувства.“. И липсата на овации заради оригиналността и ще и затвърди мнението, че всички мъже са тъпи кретени.

Добре, че си заминава още утре.

Тази вечер с Юра, Якоб, Радек и четирима от руснаците решихме да се занесем в някоя от местните винарни за младо вино. Уви имахме си въпросната компания. След час и половина словесни дуели, с руснаците си тръгнахме и оставихме на произвола на съдбата Юра с двамата чехи. Надявам се да ги видя утре на закуска цели… Колко добре, спокойно и весело си беше предните вечери.

Спомням си преди много, много време с един приятел си бяхме уредили двойна среща с непозната – т.е. с две непознати – бяха приятелки. Много тъпо изживяване – никога не трябва да се прави. Не стига, че има риск да не си допаднеш с „твоята“ непозната ами и кръстоската не е ясна – кой с кого, едната двойка може да си допадне, другата не… Тъпа работа. При всички случаи е по-оригинално да си бродираш гоблени в къщи пред такива срещи…

Както и да е – тогава си спомням, че се запознахме с двойка момичета. В думата двойка няма нищо преувеличено. Има едни такива момичешки приятелства, в които едната страна доминира на другата като властна и силна натура, а другата е смотана в ъгъла и е в режим „гледам как се прави и се уча“. Лошото идва като се научи… В такъв смисъл дeфиницията двойка си е съвсем на мястото, защото едната трудно диша без другата.

Както и да е… Помня някакви словесни дуели с „нахаканата“ (тя ми се падна), продължаващи с часове над няколко питиета и две или три сменени заведения. Това беше най-тежката среща в живота ми. Оттогава много внимавам да не ми се случва – поне не в тежки мащаби. Стар човек съм вече, уморявам се… Нещата трябва да са простички и ясни…

Хм, помня как ме прекара през деветте кръга на ада – музика, класика, философия, изкуства, Салвадор Дали, Пикасо, Гоя, древен Рим и Гърция, ренесансова Европа… Най-лошото бе, че устисках теста и биде проявен интерес към мен та трябваше да си плюя на петите! Ужас! Не искам да си спомням!… Оттогава знам какво означава „сдъвкан и изплют“…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. То това гуглявото … разпродаване е май донякъде по принуда: http://slashdot.org/article.pl?sid04/04/18/155422
    Който има много имане и инвеститори е най-добре да се пусне на пазара… И така зле ама иначе по…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *