Мисълта, че това е предпоследната ми вечер тук няма как да не ме прави доволен. Снощи хвърлих цялата си останала енергия в предходния разказ – не очаквах да го започна и завърша за една нощ, но се получи от само себе си. Дори не го редактирах. Днес само подмених няколко думички в движение и тайно бях провокиран да докажа, че мога да напиша и нещо с happy end. Всъщност поредната идея е в главата ми, но поне още няколко дни смятам да си стои там, защото ако я напиша тази нощ просто ще се получи нещо ужасно слабо. Трябва да се заровя повече в нея и да поживее в главата ми. Проблемът на завършеците с happy end е, че някак не вглеждат героите един в друг и те покрай щастието си обикновено пропускат да забележат нещо важно. Така е и с хората – впечатляваме се от акцентите, а не от статичното присъствие.

Всъщност, мислех си, че „Недовършената картина“ не е с кофти край… Просто мечтите или не се сбъдват или изчезват. Понякога за да се случат отново. А кое е от двете е по-предпочитания край? Защото когато се сбъдват те определено спират да бъдат мечти. И единствения смисъл, който има живота ни е да ги пазим и живеем с тях. Дори когато са от плът и кръв. Мястото на мечтите е около нас. Само тогава са в състояние да оставят белези.

А ако пропуснем детайлите, хубавото на всеки край е, че прави възможно някое друго начало.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

4 коментара

  1. Краят е лошо начало.

    Отговор

  2. Краят не може да е начало – нито добро, нито лошо. Но ако не затвориш някоя страница няма как да започнеш нова.

    Отговор

  3. Явор Атанасов 3 февруари 2005 в 22:52

    „- Пред нас е Земята – каза Нойс, – но не вечният и единствен дом на човечеството, а само отправната точка на едно безкрайно приключение. Трябва да вземем решение. Бъдещето на човечеството е в твои ръце. Поле от биовреме ще обгърне двама ни заедно със съдържанието на пещерата и ще ни предпази от последствията на Промяната. Ще изчезне Купър със своето рекламно обявление; Вечността ще премине в небитието, а заедно с нея – и Реалността на моето Столетие, но НИЕ с теб ще останем, ще имаме деца и внуци и човекът ще достигне звездите.
    Той я погледна и видя, че тя му се усмихва. Пред него отново бе предишната Нойс и сърцето му пак заби както преди.
    Той самият дори не знаеше, че вече беше взел решение, докато светлината внезапно не завладя цялото небе и грамадата на капсулата не изчезна също тъй внезапно.
    Харлан потръпна, когато Нойс полека се сгуши в ръцете му, и той разбра, че този момент беше краят, окончателният край на Вечността… И началото на Безкрайността.“
    „Краят на вечността“ – Айзък Азимов

    Хубаво е когато свършва нещо лошо и започва нещо добро. А когато затваряш лоша страница е добре преди това да си я прочел и разбрал.

    Отговор

  4. Това наистина е най-важното! И да не позволиш на съжаленията да ти попречат (ако има такива)…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо