Влязох в София точно в 19:00 с мисълта, че точно в момента трябва да започва „Камината“ във Варна, за нещастие покрай нервите от миналата седмица съвсем забравих да разглася за това, но пък днес звъннах на който се сетих във Варна и на който имах телефоните. Дано да е минало добре.

Иначе за влизане в София винаги съм считал последния завой на магистралата, след който следва нещо като полускок-спускане надолу към истинския завършек на аутобана с камерите на КАТ на входа на града. Магистралата беше почти пуста и си позволих да покарам по-бързичко – обикновено не нарушавам правилата по магистралата, а когато го правя е с не повече от 10-15 км в час в повече от позволеното. Само ако бързам или само ако съм сам с мислите си. Този път бях сам с мислите си и с ритъма на Helloween – парчета като We Burn много вършат работа за ускоряване…

Малко преди Пловдив в сряда се разминах за половин секунда от неприятност. При това карах внимателно и съвсем в рамките на позволеното. Някакъв идиот пред мен с раздрънкан камион си караше с някакви мъждукащи задни светлини, толкова зле мъждукащи, че в тъмното (беше мръкнало) го видях едва когато моите фарове се отразиха в светлоотразителите му, при това се движеше бавно – с не повече от 75-80 км/ч. Което означава, че ако ти си зад него и се движиш със 110-120 км/ч го виждаш точно три секунди преди да го удариш с всичка сила отзад. Ами ако случайно си отклонил поглед за секунда другаде?

По дяволите, кога технически неизправни машини ще бъдат бракувани завинаги в тази държава. И кога ченгетата, вместо да стоят в засада, истински ще вземат да си вършат работата. Искрено съжалих, че не спрях и не го изчаках да му видя номера и да го изпея на КАТ да го хванат някъде по пътя. Как може да не осъзнаваш, че си ОПАСЕН за другите и да не ти пука…

В последния момент с рязък завой го заобиколих (добре, че нямаше никой до мен в лявото платно) ) и се пищисах в следващата секунда за Мишинев, който караше плътно зад мен и нямаше никакъв шанс да го види адекватно, но за щастие видях в огледалото, че той направи същия безумен маньовър в ляво след мен, явно решавайки, че щом така кривя трябва да има защо…

Днес към София видях друг такъв изпълнител – този път лек – Вартбург – пак без задни светлини… Безумие… Вярно, че днес поне не беше още мръкнало.

Иначе току-що успях да се преборя с пощата си, натрупала се през последните два дни, написах няколко писма, отписах се от няколко списъка за да не ми отнемат повече време и смятам за днес да се разкарам от Интернет. Имам много фотографска работа, още не съм довършил първата третина от Photoshop-ските си видеоуроци, миграцията на yovko.net е още доникъде, но когато-тогава.

Вчера в Пловдив си купих DVD-то на „Мила от Марс“ и смятам да се приспя с него тази вечер…