Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с тази и с тази публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време.

20 август се оказа не толкова обикновен четвъртък, понеже тогава естонците празнуват Денят на възстановяването на независимостта си. Затова ми е трудно да споделя каква бе изненадата ми, когато минути по-късно се върна нов email, който гласеше, че тя (консулът) няма да бъде в Мадрид на 20 август, но утре можела да попита нейна колежка дали не би могла да отиде до посолството във въпросния ден за да не трябва да купувам друг билет и да планирам друго пътуване. Ако съм съгласен да посоча точен час, в който ще бъда там, за да не ме чака цял ден. Отговорих, че ще бъда много благодарен, ако има такава възможност и написах, че мога да бъда там в 10:30, но и по друго време, ако това не е удобно. На следващата сутрин консулът ми потвърди, че колежката и ще ме очаква там в уреченото време. Така и стана. Преди два дни – на 20 август – чаровна блондинка по къси панталонки (в Испания през лятото това е обичайно облекло за почти всички жени по улиците) с едно приказливо малко момиченце ми отвориха вратата на посолството. Пет минути по-късно беше сканирала отпечатъци от двата ми показалеца, копира първата страница на българския ми паспорт и ми връчи smart-картата и PIN-овете.

Защо разказвам това ли? Защото част от причината електронната Естония да работи е доверието. Да, да – не се шегувам. Технологиите, процедурите и всичко останало са много важни неща, но всяко нещо, колкото и добре да бъде измислено и преценено технологично, винаги има и ще има недостатъци и пропуски, ще крие рискове и т.н. Това, което спасява нещата е… доверието в системата и в хората, а то се гради – не пада от небето. Гради се дори с малки и незначителни жестове.

Затова нека разкажа още малко от нещата, които знам за Естония и електронната им държава.

Двата ключови компонента на платформата им са от една страна картите, които служат като електронна самоличност на всеки човек – на всяка карта има два сертификата – единият служи за идентификация (т.е. кой съм аз), а другият за подписване на документ (т.е. какво казвам). Вторият ключов компонент е т.нар. Национален регистър – от тази база данни започва всичко – тя съдържа основната информация за всеки индивид – име, рожден ден, гражданство, пол, история на адресните му регистрации, релации с другите хора (съпрузи, деца, братя и т.н.). Всеки човек има уникален идентификатор (номер) в тази база и реално тя може да въпроизведе родословното дърво на всеки естонец назад до 1950 година.

Основно правило в Естония е, че правителствените информационни системи е ЗАБРАНЕНО да съхраняват дублирана информация на повече от едно място.

Иначе казано, информация за това кой съм аз (ако бях естонец), къде живея, кои са родителите или съпругата ми, може да стои само и единствено в Националния регистър и никоя друга служба или система не може да пази копие на тази информация за свои нужди. Единственото, което и е достатъчно да знае, е моят идентификатор, а при нужда прави заявка в реално време за моите данни в Националния регистър и той връща най-актуалният запис за мен.

Което означава, че за да бъде тази информация бързо и лесно достъпна, трябва да има читава инфраструктура за споделянето им – тя се нарича X-Road и е нещо като правителствена интранет система за обмен, където всеки собственик на данни декларира точно каква информация съхранява в неговите регистри и как се достъпват те от останалите. Като казвам правителствена това не означава, че данните са достъпни само за правителството. Много важна част от платформата са както самите бази с данни, така и слоевете, които контролират и записват достъпа до тях. Защото данните в базите са достъпни за всички, но… е нужно да има основание за достъпа до тях. Иначе казано не е проблем банката ви да прегледа вашите данни в регистрите, но вие я упълномощавате за това, когато ставате неин клиент. По-същата схема достъп могат да имат и телекоми, енергоразпределителни дружества и т.н.

В цялата система „живеят“ множество бази (регистри) – примерно има такъв за автомобили, друг – здравно-осигурителен, трети – кадастрален. Достъп до тях могат да имат и различни портали за е-услуги за гражданите, бизнеса и дори частни фирми, които примерно правят мобилни приложения за едно или друго. Много от данните са отворени за всички – примерно кадастъра. Или всеки естонец може директно сам да редактира данните за себе си в Националния регистър (по-точно директно иска редакция), ако открие несъответствия или неточност.

Физическите лица, които работят за някоя фирма са асоциирани с нея и техният сертификат (като физическо лице) е с валидна юридическа тежест за поети ангажименти от името на фирмата. Същото е и със собствениците на фирми – те се представляват електронно от физическите лица, а не се издават отделни сертификати на фирми, или пълномощия, каквото безумие е у нас.

Нещо повече – данните не просто са достъпни, но ако сте виждали някои open data портали знаете, че там те често са меко казано „изсипани“ във всевъзможни формати и с нулево usability. Естонския държавен портал не само предлага достъп до данните, а и инструменти за визуализация, за да бъдат удобни за ползване!

Иначе казано, например, можете да видите на 2D-карта парцела на кмета (това не е забранено, понеже той е на държавна служба и е длъжен да декларира имотното си състояние публично), а не просто номерче на УПИ някакво. Но…

Достъп до данни, които нямате работа да достъпвате се санкционира ЗЛОВЕЩО.

Всеки достъп до някаква информация се записва и одитира! Нямате никакво право да решите да си браузвате из данните за забавление, особено тези, които са лични – да проверите колега дали е женен, колко извънбрачни деца има комшията или какви са имотите му. Наказанията са тежки, включително затвор!

Прозрачността на системата изгражда доверието в нея, ще ви кажат естонците. Както и убедеността, че злоупотреби с нея не остават скрити и ненаказани.

А не остават скрити, защото… достъпът до журналите и одит-информацията също е отворен. Иначе казано всеки естонец може да влезе до своята информация в регистрите и да види кой и кога я е преглеждал. И да сигнализира, ако някой го е направил без нужда. Съответно всеки може да знае кога неговата банка е проверила данните му, кой служител на полицията е вписал нова глоба за неправилно паркиране, и дали е гледал историята на предишните му прегрешения за да определи размера на новата санкция, кога докторът му е предписал лечение и какво, и кога аптекарят е прегледал записа за да му продаде лекарствата в аптеката.

Да, идентификационната карта служи и за здравна карта, и за рецептурна книжка и за карта за пътуване в обществения транспорт, просто защото ако сте си купили билетче или сте заредили някакви пътувания, те се отразяват в съответния регистър (не върху картата) и ако ви провери контрола, той има нужда само от вашия идентификатор, който проверява в базата и тя потвърждава имате или не валиден билет за съответното пътуване.

Между другото в момента върви внедряване на т.нар. mobileID, което комбинира ID-картата със SIM-карта в телефона ви и смартфонът ви става вашата електронна самоличност. Отпада нуждата от другата карта, четец и компютър за да ползвате услугите на електронната държава.

Звучи фантастично ли? Така е, но е реалност – тук и сега – в момента, в който излязох от посолството на Естония в Мадрид, и не бях изминал три преки пеша до едно квартално кафе, получих email, който гласеше:

Dear YOVKO LAMBREV,
Certificates for e-Resident Digi-ID NXXXXXXX have been activated and the document is ready for digital use.
Welcome to e-Estonia!
Sincerely,
Police and Border Guard Board

Нищо, че беше национален празник. Електронната държава си работеше.

Приятел, който със семейството си живя известно време в Естония, ми разказа наскоро как глобите за превишена скорост се отразяват директно в банковата ти сметка, а ти само получаваш уведомление, че си глобен със снимка на нарушението по email, често още преди да си се прибрал у дома с колата. По същия начин при влизане в електронното банкиране на банката си, получаваш уведомление, че можеш да си възстановиш част от платените данъци, защото системата вече знае, че детето ти посещава определено училище, а жена ти… еди какво си… и ти подсказва за данъчните облекчения. Ти само потвърждаваш, че е така и… в сметката ти се появяват въпросните върнати данъци още на следващия ден. Без шикалкавене, без бавене, без сложни формуляри и опашки на гише…

Та, ако погледнем като българчета на всичко това, на много от нас никак няма да им хареса или ще го споделят с възторг, само защото дори и да работи, то е някъде там – далече, но не ни засяга. Както гледаме и на извънземността на Швейцария или Япония. А всъщност системата и платформата на електронна Естония не е технология от бъдещето. От настоящето е. И дори е архитектурно твърде простичка и даже… уязвима. Това, което я държи работоспособна е именно доверието.

А това, което може да я счупи моментално е хората да станат изведнъж някакви други (да не подсказвам какви) или да загубят доверие в нея. Ако се замислим, така е с всяка държава, дори и най-не-електронната. И е важна част от отговора на въпроса „кога ще се оправим“, колкото и глупаво-примитивен да е той… Отговор е и на въпроса за реформите, и за правосъдната и… та…

Доверието, глупако!…

8 коментара по “Доверието, глупако!

  1. Прекрасен текст, благодаря ви! И толкова интересни неща научих, всяко от които нанизано на невидима нишка, наречена доверие. :)

  2. Много добра статия, господин Ламбрев. Дано и ние да доживеем да видими нещо такова и в нашата мила Родина. За съжаление още не сме дорасли за такова нещо, тъй като се стряскаме от сянката си, а камо ли да използваме такова нещо, макар и било то удобно и практично и даже сигурно.

  3. Прозрачността ражда доверието и то симетричната. Затова хората протягат ръка за поздрав. За да има доверие, трябва да се достигне един минимум прозрачност на политическият и икономически живот, симетрична прозрачност, която не позволява привилегировано наблюдение и манипулация. Възможността да видиш кой и защо се интересува от теб поражда доверие. Икономическото и политически битие и питие на всеки гражданин и фирма трябва да са прозрачни за всички останали , а не само на специализираните органи , а личният живот неприкосновен. Естонците са на правият път.

  4. Интересно… С тази (нова) е-самоличност може ли да се открие разплащателна (фирмена/лична) сметка онлайн, без физическо посещение на банката?

  5. Невероятен текст, Йовко! :)

    Доверието… Това обяснява, защо тази прекрасна утопия (тя не е утопия в Естония, тя е реалност там; но тя е утопия за българите) няма да работи тук. Защото доверието го няма…

    Все си мисля, че „българите ще се оправим“, когато политиците у нас започнат да се разхождат спокойно по улиците, така, както го правят „простосмъртните“ им избиратели. Кога за последно сме виждали премиера на Републиката да се вози в метрото? Или да пазарува на Женския пазар? Кога сме виждали кмета на София да се разхожда пеша по улиците, които са му поверени, или може би да кара колело? Кога сме виждали поне някой известен депутат от Народното събрание да не се скрива зад тъмните стъкла на служебната лимузината, когато има да пътува някъде из България?

    Правилно, никога. Защото ги е страх, едно. Защото си мисля, че са богоизбрани и висооооко над „народа“, второ. Защото няма никакво доверие, трето.

    Когато политиците у нас започнат да се държат като обикновени хора, които са на държавен пост, за да са в услуга на хората, които са ги избрали, имаме шанс да видим електронна държава на доверието, както е в Естония днес. :-) Всъщност… ще се почне с държава на доверието, може би електронната част ще дойде по-късно.

    Но както ти каза, без доверие, нищо не става…

    (Сорри за дългия коментар, ама… не успях по-кратко да го кажа…) :-)

    И още веднъж, благодаря за текста! Би било страхотно да го прочетат повече хора…

  6. Откровено страхотен текст. От край време им се възхищавам на естонците, направиха го, въведоха го и работи. Като спец в тая област само се чудех за това как са го направили толкова сигурно и благодарение на тази статия разбрах – не е чак толкова, но пък се базира на работеща съдебна система и наказания при злоупотреби.

  7. Сигурността е процес, не е единствено технологии. Балансът, който е намерен изглежда смислен – зависи под какъв ъгъл се гледа. Технологичните фундаменталисти имат какво да критикуват, но от гледна точка на потребителя нещата са използваеми. Най-малкото е работеща отправна точка, която може да се усъвършенства в движение с времето.

    Самите естонци приемат проекта като work in progress… а това е вярна нагласа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *