Action: разни

Default Featured Image

Баба ми (лека и пръст!) навремето имаше някаква приказка, че „в сряда се не сяда“. Имал съм и спокойни сряди, но в днешната тичането започна от сутринта, с чакане пред районното на МВР за да си получа най-накрая служебната бележка за откраднатото Пежо. Тя гласи, че моя милост се е явил на 1 февруари и е обявил, че лек автомобил, еди-кой-си номер, двигател, рама и т.н. е бил откраднат и по случая е заведена преписка с номер n-ти.

Да – няма грешка – днес е 5 април – отне им повече от два месеца само за да ми удостоверят това, което вече знам – т.е. лично съм им разказал. Сега вече е официално. Осмислиха го! Браво! Ако се питате коя мутренска организация е творила процедурите в Полицията, че да са толкова безполезни и бавни и аз точно това се питам. Ха, сега познайте дали крадците на коли има от какво да се страхуват с подобни противодействия.

И това не е всичко – щял съм да получа до десетина дни писмо от Следствието ли казаха, от Прокуратурата ли – така и не вложих усилия да запомня. На адреса ми в Пловдив, защото там е постоянното ми местожителство (нищо, че имам настоящ адрес в София), което като получа трябва пак да проверявам в районното дали копието от него е пристигнало и при тях, за да ми издадът друга служебна бележка, която вече ще заключава, че колата не е намерена и отписана. С която вече застрахователя следва да плати. Ужас! Добре, че колата не е моя и не чакам никакво плащане!

В понеделник пуснах Интернет-банкиране за ФОП – три дни по-късно все още сертификатът не може да бъде download-нат, защото не съм се явил в банката да го потвърдя, което разбира се не е вярно. Но явно служителката нещо не е направила както трябва. Обадих се днес по телефона – ами не знаели какво било станало – да съм отишъл пак. Изсмях им се – казах им, че идеята на електронното банкиране е да не им ходя през ден на гости. Девойките от фронт-офиса са мили, но времето ми е по-мило. Казах, че ще им се обадя утре пак, защото аз моето задължение да се появя наживо съм го изпълнил, имам и декларация в резултат, на което. Те не са направили каквото трябва и не смятам да отслабвам с излишна разходка заради техни грешки.

От около месец се опитвам да се сдобия с масово рекламираните от Office 1 носители с archive quality EMTEC Gold. След едновремешните керамични BASF това са първите носители на БГ-пазара, които не са general purpose. Всъщност малко хора дори знаят, че има два вида CD и DVD носители – едините са general purpose – за обща употреба и са евтини, а другите – значително по-скъпи – archive quality – за архиви, с гаранция на записа до около 50-100 години. Теоретично. Дори и да сте скептични към тези цифри – определено е разумен ход да се ползват archive quality носители за ценни неща. Защото тези за обща употреба са толкова евтини, че за нищо не стават само след 2-3 години понякога. И понеже пазара в България цени едно-единствено качество – евтинийката – естествено за archive quality почти няма търсене.

За снимките си отдавна търся archive quality носители, при това DVD за да не пазя твърде много CD-та. И печа всичко по две на две различни марки носители. Поради факта, че снимам в RAW на 6 мегапиксела всяка снимка ми е около 6-7 мегабайта и CD-тата ми идват твърде малки. Много се зарадвах като видях, че Office 1 най-накрая са се престрашили да вкарат читави носители. Оказа се, че рекламата е по-сериозна от реалността. Помолих Владо да ми поръча десет DVD-та – мацката по телефона му казала:
– Извинявайте, но нямаме 120-минутни, а само 80-минутни – проблем ли е…

Разбира се, че е проблем – за първи път чувам за такова класифициране (който не се е сетил – мацката е имала наум 120-минутно видео (колкото побира 4.7GB DVD) и 80-минутно аудио (колкото е приблизително 700MB CD). Ей, така се сравняват ябълки с круши…

Всъщност в интерес на истината след измрънкването Office 1 някак си са намерили DVD-та още на следващия ден и са ги доставили в офиса на Владо – нищо, че уж нямали, което все пак е добър знак.

Следобедът доби нормални очертания – с Тони се срещнахме с представители на още десетина НПО-та от сферата на културата и се сформира нещо като неофициален тим за съвместни действия. Да видим какво ще излезе – поне се запознах с няколко души, които не познавах досега.

А след това с Деси от ISOC и Христо Трайков – бившият шеф на Координационния център за Информационни технологии и комуникации към Министерски съвет поговорихме за правата върху публичните документи на администрацията и помислихме какво може да се предприеме в тази насока. Решихме и с дружни усилия да преведем американският Freedom of Information Act.

На последния семинар на Linux-BG и ISOC във Франкофонския център в Софийски университет на въпроса на Деси към един от хърватите дали в Хърватска държавната администрация се използват някакви Creative Commons лицензи, отговорът бил: „Не е нужно – документите, които създава администрацията са public domain!“. Хайде сега идете на government.bg и вижте какво пише отдолу – именно каквото очаквате – copyright by Министерски съвет. Що за смехория – че за тази информация сме си платили ние данъкоплатците – какви запазени права за Министерски съвет?!

След като се разделих с Христо и Деси, се поразходих из Славейков, за да си купя „Всичко на масата“ на Буковски, между другото се сдобих и с „Платформата“ на Мишел Уелбек. Не знаех, че някой издава Уелбек на български. А и самият Уелбек щял да идва в България до края на тази година за да представи друга книга. Виж ти…

Накрая на път за в къщи си мярнах на една витрина на Раковски любимата ми клавиатура Labtec Standard Plus. Разбира се, че си купих – търся я отдавна, а тя била под носа ми. Нямах идея, че pcfactor.bg продават Labtec. Не, че е някаква хипер претенциозна марка – просто адски ми харесва точно този модел.

Ей, София Франс Ауто – хайде моля ви се, забързайте се. Чакам си новото Пежо вече втори месец – омръзна ми да съм пешеходец…

4 коментара

Leave a comment
  • Не е било толкова трудно да намериш такива дискове и досега ги е имало – сигурно са били 20-30 процента от общото количество дискове но ги имаше (и без тия гръмки означения archive quality).
    Преди време проверявах всеки тип диск, който купувах дали е такъв:

    $ cdrecord -atip

    Disk sub type: Medium Type A, low Beta category (A-) (2)
    Disk type: Short strategy type (Phthalocyanine or similar)
    Manufacturer: CMC Magnetics Corporation

    И всъщност така се вижда: полимера, който е използван, а оттам и дали е от тия със къс живот 5-10 години или от тоя с дълъг – 50-100. Първият вид се води ‘Short strategy type’, а втория ‘Long strategy type’. Имаше (и още има) евтини модели, които са long, и скъпи verbatim, които са short. Също така се вижда и реалния производител на диска, много често няма общо с обложката на кутийката ;-)

  • Да, знам за това Пламене – ползвам такива Sony-та досега, ама има пак лека разлика – тези, които не са изрично обявени като archive quality са в долната граница на дългия живот. Позволява го типа медия, като вид (което тества cdrecord) но не го гарантира технологията, по която са произведени.

    Аз нямам против да дам малко повече пари – в крайна сметка ми трябват три DVD-та годишно. А и за по-сигурно пиша по два пъти на две различни марки носители и ги държа на различни места.

  • Той сайта е някакво упражнение на третокласници – иначе обаче клавиатурите ме кефят.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>