Adéu, Barcelona! Здравей, Пловдив!

На 13 декември, преди 14 години, с една чанта багаж, напуснах родния си Пловдив. За неопределено време. Но истината е, че макар в началото да се връщах почти всеки уикенд, впоследствие това се случваше все по-рядко. И докато тогава почти всичките ми приятели и познати бяха някак свръзани с този град, след няколко години осъзнах, че това се промени и започнах да наричам дом една или друга квартира, а приятелите ми навсякъде другаде по света ставаха все повече, докато тези в Пловдив намаляваха. Днес имам повече пръсти на едната си ръка… Понякога ми е тъжно за това, но в същото време съзнавам, че съвремието е такова.

Напоследък в главата ми се въртят много идеи. Признавам си, че част от тях са провокирани от престоя ми в Барселона и паралелите, които неминуемо човек прави. Част от тези идеи могат да се случат навсякъде, но пък друга част са много подходящи и сякаш пасват идеално на град като Пловдив. Заради древната история, заради локацията, заради смесването на толкова хора и култури, заради аристократичността на този уютен град и… искрено се надявам… заради хората. Проблясъкът съмнение тук не е негативен, просто всеки път, разхождайки се из града, виждам как се променя, което е хубаво. Но забелязвам и колко още много нужда от промяна има той. И най-вече в мисленето на хората, в самооценката им за града и себе си, дори промяна в самочувствието.

Идеите, за които говоря, ще споделям с повече подробности по-нататък. По част от тях работих усилено през лятото, и те са почти готови, но да стартирам проекти за Пловдив от Барселона ми се видя малко странно, затова реших да забавя премиерата им. В голяма част от тези идеи е замесена и жена ми, затова ни трябва малко време за да ги напаснем в ежедневието ни, и в контекста на другите ангажименти, защото всяко нещо изисква своето си време и енергия. А единият проект е донякъде медиен и донякъде образователен, другият пък е нещо като общност за бизнес, предприемачество и привличане на инвестиции. Третият е съвсем различен… и ще имат нужда от доста усилия покрай тях. И очевидно, усилия на място – в сърцето на града.

И понеже мисията ни в Барселона приключва в края на ноември (със специални благодарности и овации за електронната Естония, коeто много улесни нещата), четиринадесет години след като напуснах родния си град, с жена ми решихме да се преместим там. За мен е отново, а за нея е нова дестинация. Това ще ми даде възможност както евентуално да разширя текущия бизнес на Openintegra към Пловдив, така и да стартирам новите си идеи именно в родния си град, който все пак познавам много добре и от различни страни.

Разбира се, че ще пътувам и прекарвам и някакво време в София. Поне е лесно и достатъчно близо.

Започнах този текст с изгубените във времето приятелства и контакти, защото ще трябва да си създадем нова среда с нови приятели и познати в Пловдив – хора активни, широкоскроени, с позиция и визия, хора с идеи, които биха искали да споделят и случват. Идеи за промяна – на хората, града и бъдещето. И след като в Барселона за няколко месеца успяхме да се почувстваме у дома си и да създадем приятели, надяваме се, че в Пловдив трябва да е още по-лесно.

Та така – търсим си нови приятели в Пловдив! След по-малко от месец и половина ще можем да се запознаем и на живо. А дотогава…

Adéu, Barcelona! Fins aviat! Здравей, Пловдив!