Алтернативата?
Миналото лято много хора питаха каква била алтернативата на правителството на Орешарски? Сега много от тях не крият симпатиите си към евроскептични и пропутиновски проекти на корпоративно-политическото инженерство. И ако у нас подобни ефекти могат да се обясняват с незрялост и андрешковщина (твърдо съм убеден, че в мнозинството си съвременните българи считат Андрешко за национален герой), то очевидно е, че подобни настроения съвсем не отсъстват и в Европа.
На 25 май предстои борба за бъдещето на ЕС. В която борба България има както малък, така и стойностен дял. Защото Европа наистина търси себе си и кризата разколеба много хора (не само у нас) дали пътят и посоката са правилни. Но всъщност – да върнем въпроса на евроскептиците – коя е алтернативата на Европа?
Тези, които сега хвърляме две ризи в раницата и се качваме на самолета с лична карта, дали искаме да си спомним как се пътуваше преди? Тези, които сега учите зад граница, дали знаете, че тези, които сега сме над 35 дори не можехме да мечтаем за подобен късмет?
Все си мисля, че българите имаме един допълнителен проблем с Европа – и той е, че така и не я заслужихме. Затова толкова лесно някои от нас са склонни да не се интересуват или дори да я прежалят с лека ръка.
…искаше ми се да видя малко повече еуфория, но не по телевизията, а във въздуха, между хората, на които и това нещо им се случи някак между другото – точно както им се случи демокрацията и комунизма. Някой им го донесе отнякъде, а те май не участваха особено. Даже не знаеха искат ли го или не…
И това винаги ме е тревожило, че въпреки, че ЕС вече не е нещо извън нас, ние продължаваме да сме само зрители, с комплексите си на малка нация и незначителни хора. А именно обединена Европа е шансът ни – да бъдем нещо, да продължим да същестуваме и да имаме думата. Защото, ако не се сещате, алтернативата ще бъде скоростна миграция на активните при активните, а тук… летаргия на три морета.
Европейският съюз не е съвършен. Така е… Но единственият разумен избор са политическите субекти, които търсят решения и обсъждат политики за усъвършенстването му. Тези, които ясно декларират проевропейската си ориентация, без увъртания, витиеват изказ и шикалкавене. Те никак не са много у нас. И не са наредили на челните места в листите си имена като Бареков, Пеевски, Станишев, Сидеров и други подобни, които с нищо няма да допринесат за по-добра Европа, най-малкото, защото не вярват в нея.
Дано повече хора до 25 май осъзнаят това!
