Дните наистина не си личат от сутринта. Днешния започна кротко, планирана беше една mainframe-ска Linux инсталация само, която даже взе, че се случи без мене след като предоставих верните CD-та на верните хора…

После денят се напомпа емоционално – прехвърчаха малко искри и не се стърпях да не се намеся. Чувството ми за справедливост ме накара почти да треперя от яд. Рядко ми се случва, значи е имало защо. А поне външно мязам на спокоен човек. Но като, че ли тази намеса оправи нещата – поне към момента. Доволен съм, че се намесих!

Закарах Кети до тях и защото днес за първи път от много време насам имах празно място в графика си след работа, за първи път тази година паркирах пред къщи докато още грее слънце. Какъв кеф! Бележката от банкомата ме изненада повече от приятно – вече има достатъчно пари за огледалото на Fedora. А хората се сърдят, че имали още пари за даване и не искат да спират. Такъв казус не очаквах :)

Реших днес да мързелувам и изгледах цял филм – ей така за личен кеф – Hitch. Дими ми го даде днес. И толкова бях впечатлен, че не го гледам на части (напоследък гледам филми на части и чета книги на части), че чак посредата загрях какво не ми е наред. През цялото време нещо като, че ли липсваше и така и не зацепих какво, а то да забравя да си пусна субтитрите.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Анонимен 6 април 2005 в 10:32

    Кога успя да свършиш всичко това, едва 10.30 е. Аз пък все още пия кафе и съм шастлива, че тази сутрин е не станах в 5 и имах време да походя пеш.

    Отговор

  2. Е, това си пише, че е писано в 1 след полунощ снощи :) И всъщност е за вчера :)

    Отговор

  3. Йовко, това за ранното прибиране е илюзия – просто преди седмица-две врътнахме часовниците напред и сега е по-светло до по-късно :P :)))

    Отговор

Ако искате да споделите нещо