/ Лично

Ама, че ден...

Дните наистина не си личат от сутринта. Днешния започна кротко, планирана беше една mainframe-ска Linux инсталация само, която даже взе, че се случи без мене след като предоставих верните CD-та на верните хора…

После денят се напомпа емоционално – прехвърчаха малко искри и не се стърпях да не се намеся. Чувството ми за справедливост ме накара почти да треперя от яд. Рядко ми се случва, значи е имало защо. А поне външно мязам на спокоен човек. Но като, че ли тази намеса оправи нещата – поне към момента. Доволен съм, че се намесих!

Закарах Кети до тях и защото днес за първи път от много време насам имах празно място в графика си след работа, за първи път тази година паркирах пред къщи докато още грее слънце. Какъв кеф! Бележката от банкомата ме изненада повече от приятно – вече има достатъчно пари за огледалото на Fedora. А хората се сърдят, че имали още пари за даване и не искат да спират. Такъв казус не очаквах 🙂

Реших днес да мързелувам и изгледах цял филм – ей така за личен кеф – Hitch. Дими ми го даде днес. И толкова бях впечатлен, че не го гледам на части (напоследък гледам филми на части и чета книги на части), че чак посредата загрях какво не ми е наред. През цялото време нещо като, че ли липсваше и така и не зацепих какво, а то да забравя да си пусна субтитрите.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Ама, че ден...
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell