Честно казано никога не съм предполагал, че ще видя свой текст в „Жената днес“ – списание, което майка ми четеше, още когато беше млада – но Мира Баджева (Отпечатъци, bTV и негов главен редактор), хареса някои мои размишления и „аналогови емоции“, споделени тук преди почти три години. Преразказах ги наново, с днешна дата, като за списание, което е избрало за тема на броя си едно смигване към днешния ни (често твърде дигитален) живот. Или по-скоро припомняне, че въпреки всичко ние по замисъл сме аналогови хора.

Не знам дали заслужавам да съм сред компанията на автори като Калин Терзийски или Милена Вълканова, но моят текст е на 52-ра страница в новия пролетен брой 3/2011, който се появи днес по павилиончетата за вестници и списания. И не очаквайте точно аз да ви разубеждавам напълно да захвърлите компютъра или мобилния си телефон. Достатъчно е само да не забравяте да ги забравяте поне от време на време. Заради равновесието…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Последните ти две изречения ме замислиха,(или иначе казно „изкефиха“)
    а с такива се отблагодарява всяка твоя публикация, след прочитането и… :)

    П.С. Говоря за за постинга,понежее… „Жената днес“ не ми е настолното четиво, по скоро я асоциирам с правенето на фунийки ;)

    Отговор

  2. Ти Йовко имаш много почитателки, така че нищо чудно ;-)

    Миналата есен изкарах изцяло аналогови 2 седмици в манастира на Света Гора. Без комп и телефон. Цифровите джаджи никак не ми липсваха. Аналогови жени и аналогов секс обаче – и още как само!!! ;-)

    Отговор

  3. Ура за аналоговите жени ;-)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *