Анти-social

Съпротивлявах се дълго срещу twitter-манията, а акаунта си във Facebook вече съм затварял два пъти. Докато не осъзнах, че по-малкото зло е да имаш акаунт там и да го ползваш рядко, но поне да контролираш какво се случва с него. Едва понасям безобразно нескопосания интерфейс на YouTube, регулацията на проблемите с авторското право и малоумната им концепция за цензуриране на съдържание след оплакване от някой идиот. Но със сигурност гледам в десетки пъти повече видеосъдържание от там, отколкото от всички телевизии взети заедно. Всъщност за мен телевизията е мъртва медия.

Симпатизирам силно на Vimeo заради авторското и качествено съдържание, и заради ясните, простички правила. Бях един от първите бета-потребители на Flickr, благодарение на приятел, който бе близък с разработчиците, и до скоро се надявах, че ще успеят да направят някак тежкия избор между количеството и качеството, но развитието на този проект просто спря окончателно след поглъщането му от Yahoo. В прегръдките на последните (както обикновено) нищо не успява да вирее добре. Фотографията във Flickr се загуби между групите по (технически) интереси и албумите със семейни снимки.

Напоследък 500px изземва със страшна сила сегмента на Flickr. Това всъщност не е нов проект, мисля че исторически е само около година по-млад от Flickr, но през 2009-та бе основно преработен, а от миналата година насам изживява не просто ренесанс, а се развива със скоростта на светлината. Всъщност – поне за момента – за мен световната фотографска социална мрежа се нарича 500px. 1x.com е твърде елитарен, а Flickr силно безкритичен, докато в 500px много тихо, естествено и елегантно по-стойностните фотоси намират път към публиката си, докато другите просто потъват. Това е и голямото му предимство пред Flickr, както и неглижирането на значимостта на технически подробности от вида с каква камера или обектив е снимано. Тази информация я има, но никога не е в центъра на събитията. И най-важното – „социалният“ фонов шум с харесването се използва в математическата формула на отсяването, но иначе е сбутан в глуха улица за да не отклонява твърде много вниманието от… фотографията. Любим сайт – с перфектен баланс между полезност и стойност.

И сега вероятно трябва да напиша нещо и за Google+ – но за него се изписа толкова, че просто не желая да се редя на опашката. Гледам с позитивно очакване развитието му, има още много трески за дялане, но потенциалът му според мен е чудесен, особено ако не се мотаят твърде дълго с публично API, нов по-стегнат дизайн и мобилните си приложения. Аз лично скоро мисля да го тествам като платформа за online обучения.

А заглавието е anti-social… защото винаги съм anti шумотевицата без да е поне малко редувана с нещо смислено. В този ред на мисли, няма как да съм фен на twitter и facebook. Съотношението сигнал/шум там ми идва неприемливо. FB-профилът ми е вързан с този сайт и текстовете от тук биват реферирани и там до два часа след публикуването им и от време на време щраквам на някое бутонче share или like из Интернет. Това генерира някаква активност около мен, но реално мен ме няма там. И докато в пощата ми не дойде нотификация за нещо, дори няма и да вляза. Към twitter се отнасям със сходно пренебрежение, особено откакто стана модерно всякакви недоразумения като foursquare и paper.li да се пренасочват там. Обикновено re-туитвам няколко статии седмично през Flipboard и толкова. А всъщност именно Flipboard е това, което прави social networking съществуването ми поносимо. И деинсталацията на всички десктоп приложения за социализиране.

Mоята социална online орбита гравитира около електронната ми поща, twitter, 500px и Vimeo. Всичко останало са девиациии, единствено подхранващи шизофренията ми.