Днес, докато пиехме едно почти обедно кафе, почти по комшийски, София ми показа на iPod-а си началото на един филм и силно ми го препоръча. Като се върнах в къщи и потърсих в Интернет се оказа, че думичката филм е недостатъчна за да опише какво е Ashes and Snow…

Авторът Gregory Colbert е фотограф и от 1992 до около началото на новия век прави повече от 30 експедиции из екзотични страни като Индия, Египет или Кения, а темата която го вълнува е релациите, диалозите и изобщо общуването между природата, животните и хората. Резултатът от неговите търсения всъщност е Ashes and Snow.

Използвайки фотографски и видеокамери, а и словото, той създава фотоизложба, филм, придружен с две по-малки филмови хайку, както сам ги определя и… книга. Премиерата на фотоизложбата, състояща се от повече от 50 огромни фотоплатна, през 2002 година в Италия поставя рекорд от 100000 посетители и се превръща в най-голямата самостоятелна фотоизложба на един фотограф в историята на страната. И за разлика от повечето изложби, които пътуват от музей в музей или галерия, Ashes and Snow не напуска своя Nomadic Museum, който пътува с нея. Изложбата е представяна през 2005-та в Ню Йорк, през 2006-та в Калифорния, през 2007-ма в Токио, а в момента е в Мексико, където ще остане до края на април. Видяна е от над милион и половина души досега…

Книгата, публикувана за първи път през 2004-та, представлява измислен епистоларен монолог, съставен от 365 писма на мъж до неговата съпруга по време на дълго пътуване. Последното писмо разкрива защо всичко се нарича именно Ashes and Snow…

A филмът… Филмът е видение, импресия… от онези, които са съпреживяване и усещане. За моменти на самовглъбение и съзерцание, за въпроси и отговори… Ако някой не вярва, че фотографията и киното могат да създават поезия, то това е не просто реално доказателство, а шедьовър на визуалната поезия.

Към основния едночасов филм, издържан изцяло в sepia тоналност, има и две деветминутни кратки филмови хайку. Soundtrack-ът с музиката също е уникален, а сайтът на проекта не бива да бъде пропускан. Освен, че съдържа повече факти от тези, които преразказах, там може да се купи копие на филма, книгата, музиката или други неща от проекта, като обложките на носителите, кориците на книгите и други неща са направени ръчно и от естествени и преработваеми природни материали.

В You Tube има 6-минутен откъс от филма Ashes and Snow… А аз ще приключа този си пост с думите на автора на това вълшебство, че the nature doesn’t have a style; it has a voice… А на вас ви трябват само сърце, очи и уши за да се гмурнете в приказката…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

0 коментара

  1. Радвам се, че споделих Ashes and Snow с теб, а от тук и с още хора! Наистина рядко изживяване е този час и половина в сепия – интимно, духовно, утоляващо жаждата на сетивата за естетична емоция…

    Днес в неделния следобед гледах пресконференцията на Никита Михалков, който риторично попита: „Какви ли щяхме да сме сега ние ако Микеланджело беше общувал с SMS-и?“.

    Е, гледайки Ashes and Snow ще забравите за GSM-ите си!
    Насладитись!

    Отговор

  2. Аз пък ти благодаря за подсказването, че това съществува :-)

    Отговор

  3. AFAIK тоя филм е нещо от сорта на Барака?

    Отговор

  4. Има място за подобно сравнение, но за мен Ashes and Snow е далеч по-фотографски…

    Отговор

  5. I want to joint the dance that has no steps… страхотен… като делириум

    Отговор

  6. Според мен филмът надминава всичко на Рон Фрике и Годфри Реджио. За пръв път външен фактор, различен от псилоцибните гъби, ме вкара в такова изменено състояние на съзнанието.
    Всеки път, когато успея да изляза от главата си и да се слея със света, времето се забавя точно като във филма, детайлите се превръщат в галактики, преливането на нещата е спонтанно, няма контрасти и противоречия, отново съм всичко.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо