Август

Август е особен месец. От бизнес гледна точка винаги съм се чудел доколко има смисъл от него, освен разбира се за отпуск. Защото винаги някой го няма, друг го замества, но не е точно същото. А после септември нахлува рязко с нагласата, че има много за догонване. Та сякаш е по-разумно да е ясно, че през август не се работи, за да няма излишни очаквания.

Но пък иначе от години използвам по-лежерното темпо на август за да подредя плановете и приоритетите си – поне в главата ми. И тази година не е изключение. Няма да ги споделям сега. Част от тях още са сурови, а на други не им е дошло времето. Но отново предстоят промени и нови посоки. Това му е хубавото на вглеждането в детайлите – че в крайна сметка стигаш до разбиране (или усещане?) за смисъла на нещата, които правиш, отлагаш или пропускаш.

Живеем във време, в което почти всички се плъзгат по повърхността, разсъждават с клишета, не искат да излязат от рамката си, с която дори не знаят кога и защо са се сдобили. А вглеждането в нещата (и в нас) подава отговорите – през рамките, през времето, през Интернет, през разстоянията. Защото иначе…

Имаме твърде малко време, за да го губим цялото в компромиси. Примиряването с неща, които не ни правят щастливи в един момент ни отнема чувствителността и спираме да забелязваме абсурдите. Бавничко се сваряваме като жаби, без да усетим 🙂 – Яна Петрова

Харесва ми да почивам в началото на септември. И тази година ще бъде така. Неудобството е, че тези които са почивали през август вече са в режим за наваксване на пропуснатото, а аз не обичам да си изключвам телефона. А и не разбирам оригиналнеченето напоследък – ден без телефон, седмица без интернет, дигитална детоксикация (моля?!)… Баланс не се постига със забрани и ограничения. Постига се с разнообразие, с планиране, с алтернативи. С живот! С онова търсене… което, ако изпусна малко поетичност, трябва да нарека стремление.

А то не почива през август. И не бива 🙂