Аватар

ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо

  1. И непрекъснато се чудя, дали наистина не прекалявам? Не точно с еротиката… с много неща… С откровеността си най-вече, в този свят, който очевидно предпочита комфортните маски на аватарите ни.

    –Бъди откровен, и неподправен, само това ще ти кажа! Не си прекалил с нищо. Чета те от толкова време, все пак…

    Сега блогът ти е отново е истински, като самия теб [ note: не те следя във #FB там не знам, как е хавата ;) ].

    Маските – ние ги ползваме, но понякога се питам, толкова ли ни трябват? Не ни ли пречат всъщност?… Да сме истински, самите ние. Носейки маски, понякога дори забравяме за… истинското ни „аз“, и ставаме маската. Маската става нашето „аз“, а нашето „аз“… се изгубва някъде. Май дори имаше филм за това, но забравих, как се казва… :)

    Светът щеше да е едно много по-хубаво място, ако имаше повече хора като теб. Истински.

  2. В момента в който пиша и спра, защото се чудя дали не съм прекалил с нещо или споделил твърде много спирам да пиша…и след миг продължавам, защото се сещам, че всъщност на никого не му пука :-)

    А в аватарите, в маските лошо няма. Светът би бил ужасно място, ако всеки беше просто себе си през цялото време, колкото и романтичните клишета да твърдят обратното.

  3. Ах, ох, за написаното :)
    Чак сега разбирам тази безизразност и липса на внимание у другите. Мисля си, че всички слагаме маските (всеки за себе си има причина), просто е по-лесно. За мен това е прикриване на личното, на нещо, което масата от хора, с които се срещаш, не би трябвало да знае за теб. То е както когато се срещнеш с познат на улицата и той ти казва да му се обадиш за кафе някой ден, ти отговаряш „Непременно..“, тръгвате си, а и двамата знаете, че това няма да стане. Просто би било неудобно да не се спомене това и да си кажете нещата както са. Даже грозно (за хората-аватари). Формалност е, излизаш от вкъщи и още по стълбите слагаш маската. По-удобна е от това да показваш емоции, с тях нещата стават сложни, с тях е нужно да обясняваш, а обикновеният човек дори не би те изслушал. Ще ти лепне един етикет „rude, too honest, untactful“ и малко по малко ще привлечеш само лошо мнение за честността си.
    А относно мъжете, напълно съгласна съм. Има някои неща (като отношението, например), които могат да бъдат възпитавани или променени. А това, което не може да се промени и е фатално, може да се напусне със „Сбогом“.

    Както и да е, красив текст. Още повече ми хареса описанието на дъждовната улица и светлините :))))

  4. ами те и жените са такива каквито мъжете си ги изберат, направят, търпят.
    просто всеки е с който трябва да бъде, а понякога заслужаваме да сме сами. :)

  5. @Лъчо:

    Прав си и ти… Ние и имаме нужда от маски… Няма как без тях. :) (Сещам се за „г*з голям си, шефе!“ скеча веднага… :-D)

    Проблема е, че някои от нас (мнозина?) избират (избираме) да сменят истинското си, неподправено аз, със 100% маска: навън, вкъщи, с приятели, с колеги, че дори и с любим човек. Тогава маската може да стане тяхното 100% аз, и да го замести, което (според мен) не е хубаво… Хубаво е от време на време да си позволяваш да си съвсем истински, да забравиш ролята която играеш, или да не се съобразяваш с „а какво ще кажат X или Y или Z…“ …също и е важно да постъпваш честно, искрено в някои по-ключови моменти от живота си, защото ако и тогава продължиш с маската напред, твоето „аз“ със сигурност рискува да не се завърне повече…

    Нооо… стига съм философствал! Просто Йовко отново провокира с хубав текст… ;)

  6. @Sunshine
    „Формалност е, излизаш от вкъщи и още по стълбите слагаш маската. По-удобна е от това да показваш емоции, с тях нещата стават сложни, с тях е нужно да обясняваш, а обикновеният човек дори не би те изслушал. Ще ти лепне един етикет „rude, too honest, untactful“ и малко по малко ще привлечеш само лошо мнение за честността си.“

    А защо трябва изобщо да обясняваме емоциите си, които по принцип са нещо необяснимо?

    @Йовко
    Не знам как мога да ти помогна, а и дали имаш нужда от помощ точно от мен също не знам, но знам само, че не трябва да се отказваш.

  7. Може би „аватар“ е следващата фаза на „кактус“-а. А по улицата понякога всички сме маски. Замислени, забързани, затворени в своя си свят. Това не прави никого неистински. А просто човек.

  8. Не прави от блога аватар :).
    А за аватарите и хората, за мен е не липса на емоции, а виждане без удостояване (даряване) – със забелязване, с внимание, общуване. Рутинно се разминаваме с хората сляпо, без-лично. гледам да не го правя и въпреки това често се унасям или пропускам вниманието, въпреки че според мен всеки заслужава да го погледнеш в очите и да се :).

  9. Хареса ми разказа ти, някак си много истински се усеща. Което ме навежда на мисълта, че вероятно се приближаваш към центъра си… бавно, лека по лека, както си му е реда. Не че те познавам, така или иначе, но самото пътуване към себе си ми е любима история.
    Но да не разводнявам. Исках само да ти paste-на нещо, което ми се струва свързано с темата на текста ти:

    „I think I’ve spent 30 years of my life, the first 30, trying to become something. I wanted to become good at things, I wanted to become good at tennis, I wanted to become good at school and grades… and everything I kind of viewed in that perspective: I’m not OK the way I am, but if I got good at things…and than ….I realized that I had the game wrong. The game was to find out what I already was…“

    Хубав ден и продължавай да пишеш. То т’ва си работи, независимо дали го виждаш или не ;-)

  10. “ Ти си като кактус! Човек може да не те полива дълго време и накрая пак ще вземеш да цъфнеш.“ – припомням си това винаги, когато ми е сухо на кактусовата душа, защото колкото и да е рядко, тя все пак цъфти. Въпреки всичко.

    (от-един-кактус-на-друг).

    Поздрави.

Read Next

Sliding Sidebar