Back to the Jungle

Default Featured Image

Два дни извън мрежата би било хубаво преживяване (понякога) ако я нямаше тръпката от двойните количества спам в пощата. Иначе бих започнал този пост поне половин час по-рано…

Пътят към Пловдив в сряда вечер беше най-неприятния от всичките ми зимни пътешествия през тази година. Валеше сняг. Магистралата беше гвак от неизбродима киша, която бе достатъчно консистентна за да е неприятна като настилка, добре че съм с нови гуми, а Tempra-та е много послушна на пътя кола. В същото време кишата бе достатъчно рядка за да се озовава на всички възможни стъкла – предни и задни – почти при всяко изпреварване – без значение дали изпреварваш ти или те изпреварват. Въобще май разбрах на какво му викат кална баня.

За сметка на това, днес всичко бе сухо и спокойно, явно посред почивните дни на никой не му се прибираше към София за разлика от мен, който едва устисках два дни в къщи. Беше ми нервно и неспокойно. Дори почти не спах и двата дни. Всъщност причина си имах и тя бе терзанието ми по отношение на един хак, човешки за жалост, който се опитвах да огледам от всичките му страни. Но за това в някой друг post… евентуално…

Видях се с Натали в късния следобед вчера – не се бяхме виждали от края на лятото. Тя е едно изключително момиче и добър приятел, на който страшно много държа. Някак си вътре в мен, за себе си, в моето съзнание, интуитивно съм я обявил за някаква форма на еталон. Еталон за приятел, за привлекателност, за целеустременост, за женственост, за искреност, за чар – адски малко хора могат да се доближат до еталона Наталия. Беше лятото на 1999-та – мина толкова време от тогава, а още ми е трудно да повярвам, че едно момиче, тогава само на 19, така ще ме провокира с интелигентността си, чара си и устремеността си. Тя е човек, който преобърна изоснови тогава някои мои представи за откровеност и целеустременост. Впечатли ме с решителността, с която защитава тезите, мненията и позициите си, тоталната липса на маски и роли. Един невероятно искрен човек и истински приятел, който за нищо не бих заменил.

Поговорихме си за доста неща почти около два часа в Happy, а после към нас се присъедини и сестра и, която също е много готина компания, но след още половин час трябваше да ги оставя да си бъбрят по женски, а аз да тичам по задачи.

Днес буквално прелетях разстоянието от Пловдив до София. Не знам с кого реших да се надбягвам, но така и никой не можа да ме изпревари (един Мерцедес го преживя много трудно) – а аз така и не мръднах от лявата лента, от която всички учтиво се отбиваха в дясно. Може би точно защото бях сам понастъпих колата, както досега не го бях правил. Антирадара също се справи чудесно и не ме предаде на два пъти. Интересно ми е какъв разход направих при такова каране, но това ще науча утре като допълня резервоара – днес ме домързя. Но останах очарован как се държи FIAT при височки скорости, а най-впечатлен съм, че комфорта вътре в колата не се наруши с нищичко. Адски съм доволен, че Митко ме възпря да си купя Passat. И обещавам да не карам така отново!

3 коментара

Leave a comment
  • Доста е късничко, аз съм „тук“ с чаша хубаво червено вино, хиляди мисли се блъскат из главата ми и се чудя… дали си прав, дали СЪМ още такава каквато си ме видял преди няколко години. АЗ казва, че да, че съм силна и знам какво искам, но някак си най близките до мен хора сякаш болезнено се „порязват“ на моята прямота… а всъщност не разбират колко дълбок отпечатък оставят вътре в мен с всяка лоша дума или неразбиране. Май изглеждам адски твърда (т.е. нечувствителна?!?), а Боже колко не е така, аз просто съм СИГУРНА какво чувствам и искам, без претенции да наложа това на околните…
    Уморена съм от чувството, че съм НЕразбирана… аз ли криво говоря-криво ли съм разбрана?!

  • Натали, не знам дали за себе си си такава, каквато те видях тогава – за мен е важно, че в моите очи си такава, въпреки, че на твоето АЗ дали последното върши някаква работа не е особено сигурно. Преди няколко дни си позволих да коментирам еманципацията от малко по-различен ъгъл и си навлякох някои забележки. По-силните жени са трудно разбирани в шаблонно и стереотипно общество като нашето, а пък когато вземат, че настояват да запазят женското в себе си и да си останат нежни, съвсем омотават не само представите на отсрещния пол, ами и тези на околните, които пък понеже им е трудно да разберат що за мелез се получава, някак си свиват местата, където ти позволяват да стъпваш. Стреотипните и беземоционалните общества (просто по-нежни епитети за шаблонните и глупави хора) са фригидни към различните от шаблона и като не знаят какво да правят с тях предпочитат да ги игнорират или отсяват… или по-лошото… да те пречупват за да влезеш в Матрицата.

    Запази се каквато искаш да бъдеш за себе си – другите нямат значение. Несигурността, която чувстваш е или някоя незапълнена празнота или прекомерното влияние на Матрицата. Хората, които трябва да видят нежността ти, и които могат да ти спестят татуировките на болките, ще го направят и под повърхността, а ако не могат значи не са те, което пък означава, че истинските са някъде пред теб и само те имат значение.

    Не изглеждаш адски твърда, в никакъв случай, просто се разходи до огледалото за доказателство ;) А и чаша хубаво червено вино определено е добра аналогия за червеното хапче от Матрицата ;)

    Remember, all I’m offering is the truth. Nothing more.

  • И аз „на всяка манджа мерудия“… :-)

    Дали си същата, каквато си била преди две години – със сигурност не си, иначе щеше да си от камък, и щеше да имаш също толкова стойност. Нито пък ще бъдеш същата след две години, или две минути. За щастие.

    Останалото от въпросите ти би могло да се преведе като „какво всъщност съм аз?“. А отговорът е прост: ти – това си ти. Не се търси другаде – там те няма. Не се търси, като бягаш от себе си – няма да се откриеш така. Ти си това, което си – и то е чудесен човек.

    Сигурно не си съвършена – съвършени хора няма. Сигурно можеш да оправиш нещичко по себе си, и сигурно за някои такива неща си струва. Но преди да коригираш себе си, трябва да си открила себе си и влязла в мир със себе си. Иначе доизвайваш призрак.

    Всичко това, казано простичко: ти си каквото си, и то си струва да го бъдеш! :-) Бъди щастлива – има за какво.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>