Днес приключихме по-рано въпреки многото презентации и видеокасети. Тим около 16:00 реши, че няма какво повече да ни каже и с това приключи двудневния тренинг с него. Имам еволюцията си на видео от вчера сутринта до днес, но това трябва някъде много дълбоко да бъде засекретено. Тим каза, че много се бил забавлявал двата дни и хич не му пукало дали на нас ни е харесало или не. Нали още вчера написах, че е пич?

Реших да използвам времето да огледам магазините, защото тук всичко затваря в 18:00 и досега нямах шанс да видя нещо отворено, различно от бирария или винарна.

Нарамих фотоапарата си и тръгнах към казиното. Времето днес е разкошно и за разходки и за снимки, само дето всичките пет ленти попривършиха вече. Все пак направих няколко снимки на казиното. Казино Баден доскоро е било най-голямото в Европа и е едно от най-известните неща, които прославят Баден и вероятно пълни охолно джоба на местната община. Другото са минералните извори, виното, голфа и розариума. Именно в казиното тук всяка година се избира „Мис Австрия“. Нямам идея колко са хотелите в града, но са адски много. Това май е основния бизнес тук.

Историята на тези места започва някъде около каменната ера, когато Келтите открили минералните извори. Римляните също са оставили следи наоколо – няма как – нали те са древните спецове по термалните бани. От 1285 г. датира Баденбергската династия, която строи тук Августиновия манастир, чийто готически останки още могат да се видят. Замъка-хотел, в който живея вече десетина дни е още по-стар – 1233 г . По същото време някъде започва и историята на виното по тези места. Всички големи величия и гости на Виена са посещавали Баден обикновено през лятото – крале, императори, барабар с цялата аристокрация на столицата. Летните си почивки тук са прекарвали люде като Щраус и Бетовен.

Изминах повече от половин километър по чисти безлюдни улици със спретнати къщурки и китни градинки преди да срещна първата куцукаща баба с бастун. Заради минералната топла вода с отвратителния мирис на развалени яйца, тук прииждат австрийски баби и дядовци откъде ли не. Очевидно водата помага за някакви ставни заболявания, защото повечето наистина сa трудно движещи се – някои с по два бастуна дори. Почти не можеш да видиш млади хора. Тук-там се мяркат деца, очевидно оставени на грижите на бабите си. Имам подозрения, че почти всички баденци работят някъде във Виена и само се прибират вечер в градчето. По магистралата разстоянието е 20 минути с кола и час с трамвая. По улиците има паркирани много коли – срещат се и по-обикновени, но почти задължително са нови. Иначе има значително много Гранд Черокита, Ферари и спортни модели на Ауди, Мерцедес и БМВ, които май съм виждал само на уеб-сайтовете им. Само не съм си отговорил кой ги кара. Очевидно е обаче, че тук няма бедни хора. В Баден и околността има десет голф клуба. Много популярни са местните винарни за младо вино – за около две евро на чаша можеш да опиташ доста добри местни бели и червени вина – повечето обаче са полусухи или направо сладки.

Розариумът, който е точно до хотела ми е една от ключовете забележителности тук. В градината има над 20000 засадени рози от около 600 различни вида. Разбира се, все още не са разцъфтяли, но въпреки това паркчето е много красиво място. До всяка роза или група от вид има красива месингова табелка, на която е изписан сорта, годината, от която имат този вид и други детайли. Около всеки вход или изход има подробна карта с всичките рози и коя къде е засадена – има много фонтани, пейки, две езера с риби и диви патици, а едното и с лодки и… нали е излишно да кзавам, че всичко това е просто един парк, без огради, без никаква охрана и всичко е перфектно подредено и чисто.

След още 300 метра срещам втора баба, което иде да рече, че наближавам центъра… Кривнах към казиното. Леле – цели седем души на тротоара срещу мен – не е за вярване, как ще се разминем толкоз народ. Пред казиното още десет баби – две-три от мъжки пол (или поне някога са били – сега няма значение изглеждат почти еднакво) съзерцават фонтаните в граднината. Направих няколко снимки и тръгнах към търговските улички. Дрехи, дрехи, дрехи… тук-там сладоледаджийница. Опасявам се, че е няколко пъти по-евтино да си купиш дрехи или обувки от тук отколкото от центъра на София. Разбира се има и достатъчно стряскащи цифри в някои магазини. Да речем, че има за всекиго по нещо. Както и да е – изобщо нямам намерения да пазарувам дрехи. Лошото е, че друго няма. Намирам разпродажба на DVD-та по 5 евро всеки филм, но за съжаление с дублаж и субтитри на немски. Минах отново покрай уличката с двата фотографски магазина, в които има от пиле мляко. Обективи, камери, цифрови, аналогови, книги… всичко, но овладял напълно себе си отминавам непоколебимо само с някой друг поглед във витрините. Аналогова любителска видеокамера Canon в промоция за 299 евро… Хм…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Интересна статия, и добре написана. Все едно, че се разходих по улиците на Baden bei Wien. И най странното е, че именно тук открих отговора на въпроса, който ме вълнуваше и който ме накара да потърся нещо написано за Baden bei Wien.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *