-Пич, възможността и вероятността да се случи същото след време, както се случва сега с мен е точно същата…
-Вероятността да се самоубиеш днес е точно толкова, колкото и да не го направиш – 50%. Животът не се движи от вероятности – а от избори – всичко зависи от теб, от мен, от Владо…
-Въпроса е ние да се учим от грешките на другите и най вече: от своите! А аз май не се поучавам в реални срокове от грешките си, както и всеки един от нас… поради което освен изборите, за които говориш, основен момент си остават и живите корективи – хората.
-Твоят избор не може да го вземе друг, man. Можеш да се туткаш с него, но в крайна сметка теб си те чака – а отложеният избор си е 100% загубено време…
-Man, не е точно така… от решението, до прокарването му в действие има понякога страшни дилеми и дай Боже, да не ни се налага да вземаме подобни решения… Kогато човек има проблем, обикновено е у него… ето сега съм разбрал, че при мен нещата са се затлачили и искам да ги изчистя, само че, това не е прах, който да избършеш с магическата кърпичка на вземането на решение, а са един куп действия в същия този хаос, в който си осъзнал, че си попаднал… не става така рязко. И не зависиш сам от себе си… ако беше така – шапка на тояга. Нали преди нямах семейство и какво правех: тук не ми изнася – чао, там не ми изнася – чао, ако ми погледнеш трудовата книжка от онова време… На one man show представления сме се наиграли пич, всички до един… просто това е началото на възрастта, в която се правят семейства, съдружия и пр. Преди 30 на днешно време, който се опита да прави подобни работи – просто избързва и бързо се опарва, кой разведен, кой с по 5 заебани участия в разни фирми… Идеята е едно нещо да не става за сметка на друго. това е философски въпрос, но истината е, че който се стреми към това – живее и по-добре и по дълго.
-Да – прав си, не го отричам… но перфектен баланс няма – има просто баланс.
-Да, въпроса е да има баланс, а не хаос, в който изпадам много често. Man, понякога се чувствам много уморен…
-И около мен е хаос, пич… и без да имам семейство… динамиката понякога създава усещане за хаос… а не можем да казваме не – това е проблем – хората просто казват – ц – това не ми е интересно – а ние се хвърляме навсякъде, за всичко, на всяка цена…
-Kакто каза Владо в една от срещите – „започва да става все по-трудно и шибано да се забавляваш“… с напредването на възрастта, защото тогава не се издържа физически на подобно темпо, освен ако не си джедай. Когато нещата са прости и ясни – проблем няма. Когато са комплексни, както и да балансираш, се занимаваш предимно с балансиране. А балансирането е един затворен цикъл, както и да го гледаш.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Този диалог днес ме провокира да пусна и следващия пост в секция wisdom and fables.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *