Пловдивските варвари

Манол ми е приятел. Казвам го в началото, за да не бъда обвинен, че се правя на неутрален наблюдател. Като не само че нямам претенция да съм такъв, а и дори не искам да бъда. В Пловдив скандалите станаха толкова много, че да бъдеш неутрален може да означава само две неща – или си част от безобразията, които съсипват града ни, или си съучастник в масовия кататоничен ступор, в който безразличието, а не смъртта, погребва бъдещето на пловдивчани.

Преди три години Пловдив спечели възможността да бъде Европейска столица на културата през 2019 година. Но същинското състезание спечелиха една група идеалисти, с много труд, емоции, усилия и лични жертви. Те са от онези мои съграждани, които сбъдват мечти… и е вдъхновяващо да познаваш част от тях.

Тези хора – и днес, и утре, ще продължават да са такива. Независимо от всичко. Незвисимо, че спечелиха най-важната битка, но загубиха войната – вечната сякаш война с посредствеността на политиците от управлението, с дребните душици в общинския съвет и пасивността на съгражданите си.

Общинската фондация „Пловдив 2019“ бе превзета – бавно, методично и вече окончателно. Бяха изхвърлени или докарани до отчаяние дотам, че да напуснат, повечето ключови фигури и смислени хора с репутация, които се бориха за възможността Пловдив да бъде европейска културна столица. Местните политици използваха гражданите да им спечелят титлата (очевидно за тях това е трофей, а не възможност), след което ги изхвърлиха, за да не им се пречкат в усилията да провалят всичко постигнато.

В последните дни Пловдив проспа и друг огромен скандал. Едно от доказателствата, че градът ни има осемхилядолетна история, бе изринато с багери, а днес залято с бетон, докато общински и районен кмет и всички общинари широко са затворили очи за случващото се… Титаничен срам! На нас не ни е нужен ИДИЛ/ДАЕШ да руши миналото ни – справяме се блестящо сами!

И сме виновни всички, които търпим! Защото на последния марш за европейско правосъдие в Пловдив бяхме стотина и нещо души, докато останалите ни гледаха с тъпо учудване от кафенетата. Защото, докато не сте готови да се разделите с охладената си следобедна биричка и да пожертвате малко време да следите и държите в мъртва хватка всеки продажен политик, те ще продължават с безобразията си.

Бях наскоро на едно особено показателно заседание на пловдивския общински съвет. Да, всеки може да отиде и поне да наблюдава, и ако тези, които ходят, вземат да стават повече или пък да чакат отвън след заседание, за да поразпитват какви са ги свършили общинските съветници, също предвиждам едно друго ниво на регионалната ни политика, но… уви, двата реда за публика в залата най-често са рехаво-празни. Това беше същото заседание, на което общинарите се отметнаха от решението си от миналата есен да откажат акциите от Панаира и решиха да ги приемат. Между другото, заради иронията на историята е добре да припомня, че още на следващото заседание отново се отказаха от тях. И е трудно да се намери толкова красноречив пример, който така тъжно да илюстрира принципната безпринципност сред утайката, която имаме за общински съветници. Двойно отмятане на 180 градуса…

Гьонсуратлъкът очевидно е ключова дарба на кмета Иван Тотев, с която компенсира липсата на красноречие, харизма и други по-важни качества. Не само защото не защити Манол Пейков като член на УС, на който самият той се явява председател, или поне да му даде възможност да се самозащити, не само защото изговори купчина глупости за недоразумение или грешка, която уж трябваше да бъде поправена на 8 юни на извънредна сесия, каквато не се състоя, но и на вчерашната редовна сесия пред очите на други членове на УС на Фондацията предложи нови хора и нито дума за Манол Пейков. И това няма как да е случайно… Това е демонстрация на безпардонност!

Много ми се иска, както сте започнали, да прочетете и текста на Иво Дернев от „Под тепето“ – акцентира върху важни детайли към историята.

Иначе на онази сесия – панаирджийската – кметът Тотев завърши свое изказване така:

И когато тук някои сравняват къде историята ще ми отреди място, искам да кажа, че моята задача е да изкарам достойно втория мандат и след 20 години някой да каже: Искам да бъда кмет като Иван Тотев.

Не съм сигурен, че цитатът е точен, но такъв е според в. Марица. Все едно, такъв беше смисълът. И е чуден симптом на самозабравянето, комплексарщината и липсата на санитарна скромност.

Чувайки това, едва не прихнах, и се зачудих дали някой съветва г-н Кмета да чете повече история и да си припомня по-честичко, че в общества, където институциите не работят в полза на гражданите, се случва някоя капка да прелее чашата на търпението на простосмъртните, така че след 20 години хората още да помнят как инж. Иван Тотев е бил изхвърлен като въшлив дюшек от общината заедно с повечето общински съветници. След разрушени и опожарени тютюневи складове, провалени проекти като „Пловдив 2019“, транспортния или този за площад Централен, бетонирани могили, прокурорски упражнения – все по-често си мисля, че би било напълно справедливо Пловдив, съгражданите ми и най-вече лично г-н Тотев да имат такъв мил спомен след време.

P.S. Видеото е дело на екипа на Mediacafe, но не успях да открия директен линк към тяхната публикация в сайта им.