Breaking the silence

Не съм писал тук от почти една година. И не - причината не е, че съм бил зает, не съм намерил време или нещо друго по-важно ми е попречило. Основната причина е, че общественият диалог и като качество и като значимост отдавна отиде на майната си. Сякаш е по-здравословно във време, в което всеки се изживява като CNN в собствения си Facebook да не хабиш усилия да се надвикваш... с радиото.

Като споменах Facebook - най-накрая се отлепих от това блато на псевдоинформационна проказа и фалш. Направих го седмица или две преди Коледа и дори за секунда след това не съм почувствал абстиненция. Даже съжалявам, че не се реших години по-рано, а все си намирах поводи да прекспонирам мижавите ползи на шибаната платформа. А те - ползите - наистина са мижави и по-важното заменяеми. Докато без Facebook мисълта се прояснява, възприятията за света са далеч по-изчистени, дори въздухът сякаш е по-свеж.

Хората, които са ти важни пак имат стойност и значение. Заради тях самите, а не заради аватарите им в социалката. Тези, които не са - пак ти досаждат, защото все ще се намери някой да ти преразкаже контекст или някоя „медия“, която преписва статуси да държи особено много да те информира за нечие изпличкване. Но все пак... редукцията на влиянието на енергийните вампири е значителна. И отваря време и пространство за други неща.