Не трябва да се оставя кашкавал на парти-грилчето да се постопли малко и да се сяда на компютъра. Винаги се оказва, че се сещаш точно достатъчно по-късно за да ти трябва лъжица за да събереш кашкавала от тавичката или пък по-добре да го оставиш още малко за да може да придобие онази оцветена в тъмно крехкост, която да ти позволи да го отчупиш преди тежкото измиване на скарата.
Е, това може би не е толкова страшно, колкото да решиш да си изпържиш яйца в пластмасова купа. Не е смешно – един мой първи братовчед беше опитал. Сменя се котлона просто, ако разбира се остане някой жив сред ароматните изпарения на пластмаса. Най-веселото изпълнение обаче беше, когато леля ми (майката на същия този момък с пържените яйца – човек не може да избяга от наследеното) от разсеяност объркала олиото с веро и добавила последното в нещо, което се очаквало да се превърне в супа. Каква ли е била изненадата и минути по-късно, когато супата във вид на пяна се опитвала да превземе почти цялата кухня?
И това с кашкавала да вземе да ми се случи в деня, в който Весо ми разказа за някакъв дето по грешка заварил асансьора за някаква релса в шахтата.
Мда, пуснах си Parallels за успокоение и за загрявка за утре вечер. След малко ще съм OK.