• Skip to primary navigation
  • Skip to content

yovko in a nutshell

Размисли, истории и идеи от Йовко Ламбрев

  • Блог
    • Избрано
    • Позиция
    • Откровения
    • Лично
    • Технологии
    • Фотография
    • Архиви
  • Бизнес
    • Amazon WS
    • WordPress
    • Linux
  • За мен
    • Resume
    • About me
    • Para mí
  • Контакт
  • Show Search
Hide Search

Бъркотия

16 февруари 2005

Не трябва да се оставя кашкавал на парти-грилчето да се постопли малко и да се сяда на компютъра. Винаги се оказва, че се сещаш точно достатъчно по-късно за да ти трябва лъжица за да събереш кашкавала от тавичката или пък по-добре да го оставиш още малко за да може да придобие онази оцветена в тъмно крехкост, която да ти позволи да го отчупиш преди тежкото измиване на скарата.

Е, това може би не е толкова страшно, колкото да решиш да си изпържиш яйца в пластмасова купа. Не е смешно – един мой първи братовчед беше опитал. Сменя се котлона просто, ако разбира се остане някой жив сред ароматните изпарения на пластмаса. Най-веселото изпълнение обаче беше, когато леля ми (майката на същия този момък с пържените яйца – човек не може да избяга от наследеното) от разсеяност объркала олиото с веро и добавила последното в нещо, което се очаквало да се превърне в супа. Каква ли е била изненадата и минути по-късно, когато супата във вид на пяна се опитвала да превземе почти цялата кухня?

И това с кашкавала да вземе да ми се случи в деня, в който Весо ми разказа за някакъв дето по грешка заварил асансьора за някаква релса в шахтата.

Мда, пуснах си Parallels за успокоение и за загрявка за утре вечер. След малко ще съм OK.

  • Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в Twitter(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец)

Подобни публикации:

Filed Under: Лично

About Йовко Ламбрев

ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Бюлетин

Получавате новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща. Само ако има такива. Без спам!

Reader Interactions

Comments

  1. Алекс says

    17 февруари 2005 at 0:02

    Така ме разсмя като за лека нощ, най-вече защото ми припомни два мои подвига, даващи бегла представа колко съм завеяна.
    На крехка 11 годишна възраст бях решила след училище да си стопля гювеч (който чак наскоро разбрах, че се притоплял с малко вода), но, естествено, печката открай за мен не е притегателен център, а тегоба, и за да се разведря, пък и какво има да му бая, отскочих до едното място. Да, ама от баща ми съм усвоила безумния навик да чета И там, та се зачетох в една „Дъга“ (спомнят си я само тези , дето са 24+), която, знаете, е увлекателна. Всъщност, изчетох я цялата, преди да доловя смътно, че нещо не е наред outside. Оказа се смътно, защото навън всичко, в целия апартамент, беше в млечнобяла мъгла и пушеци се виеха като в котелно помещение. Едва се ориентирах до кухнята. Излишно е да казвам, че след като половината дъно остана залепено за котлона, а половината покритие си отиде с гювеча, получих строги инструкции да не се доближавам до посудата, освен при непосредствена заплаха от гладна смърт.
    Което и правех, когато в един слънчев следобед (не ми върви в тоя часови пояс и това си е), когато бях на 15, реших да си стопля боб. Този път бях решена да стоя плътно до котлона, да не забравя пак, но в един момент отново – deja vu! – ме обзе особено усещане за нещо-май-не-е-наред и бързо разбрах какво, когато всичко пламна… Оказа се, че съм сложила на газовия котлон (открит огън) не друго, а плстмасовата купичка с боба, която почна скоропостижно да се топи, гори и изобщо да демонстрира несрета. Аз обаче толкова се ужасих, че ще трябва да обясня пред семейния съвет и това как е станало, че с грабнах купата и я метнах в мивката, където тя, съскайки, угасна… Придобивам усещането, че кухнята не е точно моята стихия… не и в конвенционалния смисъл на думата :-)))))))))))
    Та така :-)
    Лека нощ!

    Отговор
  2. yovko says

    17 февруари 2005 at 0:13

    Лека нощ, Алекс! Само за „Дъга“-та не съм съгласен – наскоро видях, че се е възродила ;)

    Отговор
  3. Дончо says

    17 февруари 2005 at 1:17

    Дъга се е възродила? Видях преди време някакъв сайт – тогава беше жалко подобие! Би ли подкрепил твърденията си с факти, ако обичаш :) ?

    Отговор
  4. yovko says

    17 февруари 2005 at 9:15

    Да – списание „Дъга“ излиза отново – поне през последните няколко месеца, дори главата им е много подобна на старата, но осъвремена разбира се. Не съм си го купувал обаче. Май все пак ми отмина времето на комиксите…

    Отговор
  5. Пламен Тонев says

    17 февруари 2005 at 9:29

    От това, което съм виждал по кориците (никога не съм си купувал новата „Дъга“), мисля, че едва ли тези които не знаят за онази „Дъга“ ще разберат що е „Дъга“. Да не говорим, че в действителността която ни заобикаля в момента една „Дъга“ е много по-малко „Дъга“.

    Отговор
  6. yovko says

    17 февруари 2005 at 10:22

    Уви, да! Може би за нас това е малко тъжно, но дали за поколението Пи, както го нарича един приятел, е добре или зле не се наемам да разсъждавам.

    Поколението Пи идва от PepsI без средните букви (PI) и от рекламния им слоган – The Choise of The New Generation

    Отговор
  7. Георги Чорбаджийски says

    17 февруари 2005 at 10:28

    Новата Дъга, е много далече от старата Дъга. И разликата не е само във възраста на четящият (аз десет-дванайсет години по-стар). Ще ме извиняват ама комиски за дони и нети и бате бойки някак си не ме радват, а ме карат да захвърлям с погнуса списанието.

    Отговор
  8. yovko says

    17 февруари 2005 at 10:53

    Наистина ли? Сигурно скоро ще има и комиксов Big Brother?! Имаше нещо, което ме възпря да я разлистя като видях, че е възкръснала. Добре, че съм избрал да оставя спомена си в миналото…

    Отговор
  9. Христо Еринин says

    17 февруари 2005 at 15:11

    Поколението „Пи“ дали няма нещо общо с „Поколение П“ на Виктор Пелевин?
    http://kulichki.com/moshkow/PELEWIN/pokolenie.txt.
    Интересното е, че поколението, за което говори Пелевин в България би трябвало да се казва поколението „КК“, тъй като по това време, по бегли спомени, тук се пиеше Кока-Кола, а не Пепси.

    Отговор
  10. yovko says

    17 февруари 2005 at 15:14

    Не знам! Може… Но пък аз това на Пелевин не съм го чел и много мерси за линка. ;)

    Отговор
  11. Дафчо says

    17 февруари 2005 at 16:30

    Това е връзката за „Дъга”.
    Преди бяха обявили, че ще продължат Хитър Петър, Хипер и Троши-Скала, но нямам представа дали ги има.

    Отговор
  12. Григор says

    17 февруари 2005 at 21:38

    Пелевин е изключително полезен не само с „Поколение П“. Горещо препоръчвам „Тетраграматон“, „Зигмунд в кафето“, „Затворникът и Шестопръстият“… всъщност, всичко на Пелевин! Бива го.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо Отказ

Ако имате нужда от моите услуги или да поговорим за бизнес

Поверителност и "бисквитки": Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Политика за "бисквитки"

1997-2019 Йовко Ламбрев, Някои права запазени · Правила

  • Twitter
  • 500px
  • Vimeo
  • YouTube
  • RSS