Не трябва да се оставя кашкавал на парти-грилчето да се постопли малко и да се сяда на компютъра. Винаги се оказва, че се сещаш точно достатъчно по-късно за да ти трябва лъжица за да събереш кашкавала от тавичката или пък по-добре да го оставиш още малко за да може да придобие онази оцветена в тъмно крехкост, която да ти позволи да го отчупиш преди тежкото измиване на скарата.

Е, това може би не е толкова страшно, колкото да решиш да си изпържиш яйца в пластмасова купа. Не е смешно – един мой първи братовчед беше опитал. Сменя се котлона просто, ако разбира се остане някой жив сред ароматните изпарения на пластмаса. Най-веселото изпълнение обаче беше, когато леля ми (майката на същия този момък с пържените яйца – човек не може да избяга от наследеното) от разсеяност объркала олиото с веро и добавила последното в нещо, което се очаквало да се превърне в супа. Каква ли е била изненадата и минути по-късно, когато супата във вид на пяна се опитвала да превземе почти цялата кухня?

И това с кашкавала да вземе да ми се случи в деня, в който Весо ми разказа за някакъв дето по грешка заварил асансьора за някаква релса в шахтата.

Мда, пуснах си Parallels за успокоение и за загрявка за утре вечер. След малко ще съм OK.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

12 коментара

  1. Така ме разсмя като за лека нощ, най-вече защото ми припомни два мои подвига, даващи бегла представа колко съм завеяна.
    На крехка 11 годишна възраст бях решила след училище да си стопля гювеч (който чак наскоро разбрах, че се притоплял с малко вода), но, естествено, печката открай за мен не е притегателен център, а тегоба, и за да се разведря, пък и какво има да му бая, отскочих до едното място. Да, ама от баща ми съм усвоила безумния навик да чета И там, та се зачетох в една „Дъга“ (спомнят си я само тези , дето са 24+), която, знаете, е увлекателна. Всъщност, изчетох я цялата, преди да доловя смътно, че нещо не е наред outside. Оказа се смътно, защото навън всичко, в целия апартамент, беше в млечнобяла мъгла и пушеци се виеха като в котелно помещение. Едва се ориентирах до кухнята. Излишно е да казвам, че след като половината дъно остана залепено за котлона, а половината покритие си отиде с гювеча, получих строги инструкции да не се доближавам до посудата, освен при непосредствена заплаха от гладна смърт.
    Което и правех, когато в един слънчев следобед (не ми върви в тоя часови пояс и това си е), когато бях на 15, реших да си стопля боб. Този път бях решена да стоя плътно до котлона, да не забравя пак, но в един момент отново – deja vu! – ме обзе особено усещане за нещо-май-не-е-наред и бързо разбрах какво, когато всичко пламна… Оказа се, че съм сложила на газовия котлон (открит огън) не друго, а плстмасовата купичка с боба, която почна скоропостижно да се топи, гори и изобщо да демонстрира несрета. Аз обаче толкова се ужасих, че ще трябва да обясня пред семейния съвет и това как е станало, че с грабнах купата и я метнах в мивката, където тя, съскайки, угасна… Придобивам усещането, че кухнята не е точно моята стихия… не и в конвенционалния смисъл на думата :-)))))))))))
    Та така :-)
    Лека нощ!

    Отговор

  2. Лека нощ, Алекс! Само за „Дъга“-та не съм съгласен – наскоро видях, че се е възродила ;)

    Отговор

  3. Дъга се е възродила? Видях преди време някакъв сайт – тогава беше жалко подобие! Би ли подкрепил твърденията си с факти, ако обичаш :) ?

    Отговор

  4. Да – списание „Дъга“ излиза отново – поне през последните няколко месеца, дори главата им е много подобна на старата, но осъвремена разбира се. Не съм си го купувал обаче. Май все пак ми отмина времето на комиксите…

    Отговор

  5. От това, което съм виждал по кориците (никога не съм си купувал новата „Дъга“), мисля, че едва ли тези които не знаят за онази „Дъга“ ще разберат що е „Дъга“. Да не говорим, че в действителността която ни заобикаля в момента една „Дъга“ е много по-малко „Дъга“.

    Отговор

  6. Уви, да! Може би за нас това е малко тъжно, но дали за поколението Пи, както го нарича един приятел, е добре или зле не се наемам да разсъждавам.

    Поколението Пи идва от PepsI без средните букви (PI) и от рекламния им слоган – The Choise of The New Generation

    Отговор

  7. Новата Дъга, е много далече от старата Дъга. И разликата не е само във възраста на четящият (аз десет-дванайсет години по-стар). Ще ме извиняват ама комиски за дони и нети и бате бойки някак си не ме радват, а ме карат да захвърлям с погнуса списанието.

    Отговор

  8. Наистина ли? Сигурно скоро ще има и комиксов Big Brother?! Имаше нещо, което ме възпря да я разлистя като видях, че е възкръснала. Добре, че съм избрал да оставя спомена си в миналото…

    Отговор

  9. Христо Еринин 17 февруари 2005 в 15:11

    Поколението „Пи“ дали няма нещо общо с „Поколение П“ на Виктор Пелевин?
    http://kulichki.com/moshkow/PELEWIN/pokolenie.txt.
    Интересното е, че поколението, за което говори Пелевин в България би трябвало да се казва поколението „КК“, тъй като по това време, по бегли спомени, тук се пиеше Кока-Кола, а не Пепси.

    Отговор

  10. Не знам! Може… Но пък аз това на Пелевин не съм го чел и много мерси за линка. ;)

    Отговор

  11. Това е връзката за „Дъга”.
    Преди бяха обявили, че ще продължат Хитър Петър, Хипер и Троши-Скала, но нямам представа дали ги има.

    Отговор

  12. Пелевин е изключително полезен не само с „Поколение П“. Горещо препоръчвам „Тетраграматон“, „Зигмунд в кафето“, „Затворникът и Шестопръстият“… всъщност, всичко на Пелевин! Бива го.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо