Bye Buy Pixar

Със сигурност няма някой на този свят, който да не е гледал някой от анимационните шедьоври на Pixar. Моите фаворити са „Geri’s game“ и „For The Birds“ от кратките им филмчета. Всеки път, когато гледам нещо тяхно откривам нещо малко и дребно, което преди не съм видял, не съм осмислил – достатъчно е да се вгледаш в муцунките на птичките във втория филм, който цитирах или пък в перата им, които са използвани като невероятно изразно средство. Първият път пък като гледах „Играта на Гери“ вероятно съм останал със зяпнала уста… не помня… със сигурност обаче стоях безмълвно пред екрана на компютъра си поне няколко минути… нещо като вековно скулптурно-изказано „Баси!“…

Днес из мрежата пълзи новината, че Дисни купува Pixar… Да, Disney също са голяма работа – милиони деца по цял свят ги обичат и харесват. Проблемът ми е, че аз не съм дете. Не, че имам нещо против Disney… Просто порасналите деца един ден разбират, че когато А купува Б, то А има цел за да го направи и има парите за да си го позволи. Твърденията са, че креативния екип на Pixar ще продължи да работи свободно, под новата шапка. Ей, това не го вярвам… Рядко се случва… Особено, когато А e гигант, конкурент и бизнес-акула, защото корпорацията Disney е най-вече последното. Disney е индустрия, в която законите на борсовите индекси, ръста на годишната пазарна капитализация и обемите продажби са подчинили фактори като креативност и любовта на децата. Вероятно съм краен… Иска ми се да не бъда… Believe me…

Единственото непоколебимо хубаво нещо всъщност е, че винаги ще има брилятно креативни хора, които ще направят следващия Pixar, който вероятно ще се казва по друг начин и преди да бъде погълнат от някоя финансова империя ще направи поне няколко феноменални запомнящи се неща. А какво по-хубаво и успокояващо от това…