Calm after the storm

Е, в оригинала на Saxon затишието беше преди бурята, а не след нея, но днес успях някак да понормализирам темпото около себе си. Как ли? Ами хванах се само с новия проект… Окупирахме с Жоро единия meeting room още от сутринта и постепенно кошмарния пъзъл взе да се подрежда. В 17:00 вече и двамата бяхме скапани и в остатъка от деня дори някак остана време да почета поща, блогове и да пощракам из Интернет.

Днес както никога колегите се изнесоха като по часовник веднага след 18:00 – това не се е случвало не помня от кога. Тръгнах си и аз. По пътя до кръстовището настигнах Бори – компанията и винаги ми е адски приятна, а за жалост си говорим толкова малко, когато сме на работа. Тя е най-милото, нежно и лъчезарно момиче в офиса. Предложих и да я закарам – бях решил да се пошляя из София и не ми се прибираше.

Адашът днес има рожден ден – както му казах днес – ей, остаря и той – а какъв левент беше 😉

Прибрах се в къщи и дори изгледах почти цял филм по телевизията – брей – ама аз съм можел и да съм нормален…