Underneath the starlight – starlight
There’s a magical feeling – so right
It’ll steal your heart tonight.
(Leann Rimes)

Интересно ми бе да наблюдавам как се пробужда българския Интернет след летаргията на новогодишния freeze. Странно, но в новогодишната нощ доста хора бяха online до късно. През празничния weekend случайни засечки, навярно и поради моето желание да се откъсна от мрежата, бяха твърде рядко явление. Дори блогърите мързелуваха offline.

Понеделник нямаше как да не е ден за съвземане, дори колите по улиците рано сутрин липсваха, а вечерта отказах да повярвам, че няма задръстване на кръстовището на Драган Цанков и България. Новинарските сайтове едва-едва трудно-трудно понаписаха по нещо, някои блогъри тепърва се разшаваха, но днес вече само за три часа оставих ICQ-то си online докато ме нямаше в офиса и първите десетина минути след като се върнах отговарях на натрупалите се мигащи пожелания: „Благодаря! И на теб!“, „Много късмет!“, „Само радост и щастие през Новата!“, „Всичко най-розово!“, сбъднати мечти, усмивки, здраве, любов, лунни момичета (не очаквах, че последното се е превърнало в метафора)… Беше ми адски весело! Благодаря на всички, още веднъж!

Днешният ден мина чудесно. Клъстерът, който правим с Ники малко ни се опъна, но то беше само за загрявка, в крайна сметка разрешихме проблема, но загубихме време, което и така ни липсва. Страшна машинка ще стане навярно – чудя се какво ли ще правят с нея като си я вземат – още не сме почнали blade-овете, но management модула и контролната станция вече щастливо цъкат и светят. Дали не правя всъщност най-мощният Linux клъстер в България в момента? Как ли да разбера?

След работа бяхме до SAP за MediaBox. И аз също отново сложих слушалките за малко. И както и очаквах – заредих се с прилив на енергия. Невероятно е всяко докосване с това нещо. Не разбирам как, но ми въздейства. На момичетата също им хареса. Не знам дали въздействието върху тях е същото, което и върху мен, но със сигурност усмивките бяха истински. Решихме да пием кафе и торта и си поговорихме за детството си, за Странджа, за разни случки. Не съм се чувствал толкова приятно напоследък. След толкова многобройни познати в София се радвам, че напоследък откривам истински приятели в лицата на хората около мен. Такива, които не искат нищо от мен, а с които просто е приятно да си побъбрим или да бъдем заедно. Такива, за които някак си отвътре, ми се иска да направя нещо за тях.

Изпратих ги… и точно когато останах сам в колата и обърнах към къщи по Radio 1 започна Can’t Fight The Moonlight на Leann Rimes:

You can try to resist
Try to hide from my kiss
But you know
But you know that you can’t fight the moonlight
Deep in the dark
You’ll surrender your heart
But you know
But you know that you can’t fight the moonlight
No, you can’t fight it
It’s gonna get to your heart

Нямаше как да не се усмихна в тъмното. Това беше шега на съдбата. Сякаш някой просто спусна песента от небето… точно в този момент.. за да ми смигне…

There’s no escape from love
Once a gentle breeze
Weaves it’s spell upon your heart
No matter what you think
It won’t be too long
Til your in my arms
Underneath the starlight – starlight
We’ll be lost in the rhythm – so right
Feel it steal your heart tonight

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

4 коментара

  1. То това, което ще постна не е по темата…

    …и затова ще бъде преместено от тук (редактирано от yovko)

    Отговор

  2. За клъстер не знам, но „нашата“ 8 процесорна машина (инсталирана с недоразумението RHAS), май наистина е най-мощното единично желязо с Линукс.
    Ти може би имаш повече инфо, ако не те бърка и не е фирменa тайна да споделиш – кой друг е купувал х445 напоследък?

    Отговор

  3. Явор Атанасов 7 януари 2005 в 22:52

    Докато четях това се сетих за друга песен, от „Дневника на Бриджит Джоунс“. Само че аз предпочитам варианта не на Ван Морисън, а оригинала на Дайна Карол.

    Отговор

  4. Не мога да споделя кой е притежател на клъстера – още по-малко кой какво е купувал, sorry. Но е далеч по-мощен от вашата 8-процесорна машина със сигурност – при това в базисния си вид в момента, защото доколкото разбрах ще се експандва още…

    А и RHEL AS е всичко друго, но не и недоразумение (без да се заяждам). Всъщност RHEL 3 ES U4 е двигателя на споменатото желязо при мен. И с изключение на това, че Red Hat тотално са зае*али текстовия интерфейс за инсталация по отношение на LVM други забележки колкото и да се напъвам не мога да съчиня.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо