– Какво е това KDE на gnome.org? :) Къде отива тоя свят? Един лъжлив ден и всичко ти се смотва под краката ;)
– ;-)))
– А вие, Шопов, вие кога ще си чучнете блог? (Това беше момента да ме излъже като се има наум, че беше първи април)
– Ми не знам.
– Много дебиянски подход от твоя страна към този наболял проблем?
– А тебе как не те досрамя последния път – можеше поне да представиш момичето – то горкото стоеше като врабче под дъжда.
– Тя е много притеснителна – ако я бях представил по-страшно щеше да е…
– Хм.
– Освен това така създавам объркване сред хакерското войнство.
– ;-))))) Ади ади.
– Нещо сте започнали да ме следите.
– Аз лично не съм. Просто ми стана неудобно.
– Затова тези дни, който ме е засичал ме е виждал все с различна блондинка. Не е нарочно – съвпадение просто.
– Браво. И аз искам така ама няма.
– Така ако някой отвори дума всички ще си мислят, че е една и съща, а тя не е. Това е хакът.
– Велик си. Oпиши си го сам в блога.
– Глупости. Влюбен съм в жена, която не мога да имам – а това просто са мои добри приятелки. Какво ми е великото?
– Ехххх, Йовко, ти с тази романтика…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

27 коментара

  1. Всъщност де да беше романтиката, тя е по скоро следствие а не причина [поне според мен].

    Отговор

  2. Запитвал ли си се щеше ли да си влюбен, ако можеше да я имаш, примерно веднага :) ?

    Отговор

  3. Да, между 18 и 23 си задавах доста такива въпроси. Сега нагличко си мисля, че знам отговорите ;)

    Отговор

  4. Хъмм, въпросът на Дончо ми припомни нещичко:

    “Но предпазливо! Ангели сме ние,
    дорде мъжът желаното добие,
    а щом добие го, страстта му спада.
    В лова, в лова е мъжката наслада!
    Глупачка най-последна таз жена е,
    която всичко знае, а не знае,
    че любовта в мъжките гърди
    е “след”…съвсем различна от “преди”…”

    ….е, всичко си има и изключения де…;)

    Отговор

  5. Fenia, със сигурност и мъжката половина на човечеството има какво да добави по темата за „преди“ и „след“… И то какво!! Ама подобен спор е безсмислен по дефиниция, със или без изключенията ;)

    Отговор

  6. водата е адски привлекателна и съблазнителна, така неустоимо те приканва да посегнеш към чашата……… когато те гори жаждата, утолиш ли я, водата се превръща в обикновено, прозрачно съдържимо на… чашата :-)))))

    Отговор

  7. Интересно ми е защо повечето жени не приемат, че може да има изключения от правилото „утоляване на жаждата“.

    Отговор

  8. @sebz
    Това е риторичен въпрос, нали :-Р

    Отговор

  9. Явор Атанасов 4 април 2005 в 23:36

    Иван Ефремов има един много хубав роман – „Острието на бръснача“. На пръв поглед, четейки я, човек може да помисли, че Ефремов говори за перфектната физика на човешкото тяло. Всъщност, поне според мен, той говори за онова съчетание на всички качества, което дава онова усещане за съвършенство в човека, който обичаш. И ако има дадености,които не можеш да промениш, то можеш да балансираш с онова, което сам изграждаш от себе си от определена възраст нататък. И това есетествено може да продължи през целия ти живот, за да поддържаш „жаждата“ и тя да иска да бъде непрекъснато утолявана.

    Отговор

  10. Перфектно точно, Яворе! Любовта не е само жажда. Има утолена жажда, но няма утолена любов. Любовта е търсене, превъплъщения, в уют, в страст, в тишина, в копнеж, в деца, в какво ли не… Жаждата е миг, потребност, крясък, оргазъм ако щете. Любовта е всичко това и още много повече…

    Отговор

  11. Алекс, наистина въпросът беше такъв при това умишлено. Просто чаках с нетърпение по-горния пост на Йовко, който е точен както винаги.

    Отговор

  12. Има нещо фундаментално различно в теорията на доверието при мъжа и жената. Мъжете обикновено даваме доверието си a priori и това е в сила, докато някой не оплеска това доверие. Жената обикновено очаква да бъде спечелено доверието и. Тя не е склонна да го даде по принцип. Всъщност модерната жена на 21-ви век май по-лесно отдава тялото, отколкото доверието си. А пък дефиницията, че една влюбена жена те обича, но ти тепърва трябва да завладяваш доверието и, обикновено хвърля в оркестъра всеки нормален мъж.

    Жената е по-емоционална като цялостно усещане, но е по-склонна да управлява чувствата си – със срамежливост, с притеснения, с подозрения дори, с въпроси. Жената е по-склонна някак да разпределя любовта си за да има и за утре, нещо като любов в буркани за зимата – нормално – уюта на къщата е нейна грижа.

    Мъжете пък сме по-емоционални в импулса си – ние сме по-склонни да изгорим макар и за малко, по хакерски се опитваме да експлоатираме границите, които търсим – не се притесняваме и да ги прекрачваме – затова и мъжът би следвало да води връзката, жената рядко преминава границата ако не е провокирана. За нас мъжете времето има далеч по-малко значение. Тази ни импулсивност обаче прави жените подозрителни, в тяхните очи сме по-вятърничави, нестабилни. Страх ги е да не изгорим всичката си любов и после през зимата да няма топло. И се опитват да укротят темпото, пламъка, да си го увладеят за себе си, да затворят част от него за после, а така не усещат как укротяват именно любовта ни, утоляват жаждата. Което всъщност не искат…

    Само мъжът, който не е препънат може да поведе нещо нанякъде и само жена, която не се осъзнава за жертва, че го е последвала, може да запази докрай жива любовта му.

    Ако само надвият този си страх ще освободят любовта си, която ще подхрани нова страст, нова любов и нови предели и граници, ще видят че да гориш, не означава да изгаряш, защото за да направиш нещо безгранично просто трябва винаги да имаш силата и смелостта да местиш старите граници напред. Тогава ще спрат да се страхуват и ще намерят онази хармония, която им е липсвала винаги. И ще спрат да ни спират да ги обичаме заради страха да не могат да ни догонват, защото ще усетят, че бягаме заедно…

    Но понеже те не могат да преминат тази граница сами – ние мъжете сме тези дето следва да ги провокираме, Sebz ;)

    Отговор

  13. @Йовко
    Винаги ли такива жени си срещал??? И наистина ли за всичките е било валидно това, което описваш? Ако да, хмрф…

    Винаги съм си мислила, че жената трябва да е криле на раменете на мъжа, когото обича, а не тръни в краката му. Тя трябва да брани името му, независимо, дали го носи по документ, или не, както и той нейното. Тя следва да защитава честта и достойнството му, защото в крайна сметка това е, което прави мъжа мъж, не е ли така?… И не на последно място, да брани вярата и мечтите му. Така е… ами, честно. И по приятелски.

    Обаче добре е да е ясно и друго. Това е двустранен процес. Защото ако една жена трябва да загърби себе си, за да „го последва“, няма как да е истински щастлива. А и има ли мъж на тази земя, който да може да заяви с ръка на сърцето, че си струва това? И че така ще е винаги, защото някои шансове, веднъж изпуснати, никога не се връщат и не завиждам на този, който е решил с лека ръка, че си е струвал подобна… подобен жест.

    Защо трябва нечии мечти да се считат приоритетни? Защо единият трябва да води, а другият – да следва? Нали хората се събират заедно, за да се вървят равни един до друг, за да се обогатят взаимно? За да разширят взаимно хоризонтите си, а не, за да се опитват да ги заменят със своя?
    И защо трябва да се избира м/у мечтите си и мъжа, който да те обича? Как, с условие? Аз съм товят господар – ще те браня, обичам и обгрижвам, а ти ще си моят покорен васал?

    Най-хубавото нещо на този свят е да си със свободен дух и чиста съвест. И тук няма условия. Колко жестоко е да се иска от една жена да седи и да чака у дома оня, когото обича! И с какво и как тя ще оправдае пред себе си, че е предала оня неутолим копнеж към свобода и далечни хоризонти, който не й дава покой нощем? Как така мъжете си повярваха, че хоризонтът мами само тях?…

    На мен пък ми се струва, че жените, онези, чието сърце е достатъчно смело, за да е честно, обичат именно така – докрай, изцяло, до болка, до пепел, докато сърцето им не заплаши да се пръсне. Може би защото знаят, че все някога някой ще поиска от тях да се спрат и да забравят дивата си и свободна кръв. Затова обичат много, някак задъхано, сякаш се страхуват, че ако интензитетът заглъхне, ще изкристализира оная загуба, която само мъжете си мислят, че могат да компенсират:))))

    Приятелството е важно. Честността. Смелостта да оставиш този до теб свободен. Дори тогава, когато сърцето ти се свива от ужас, че може да го загубиш. Любовта е свобода. В първично състояние. Чиста, честна и открита. Без преструвки, без изфабрикуваната псевдоромантика на прикритостта, замаскирана под какви ли не романтични имена. Няма по-голяма любов от тази да се бориш за мечтите на някого, дори ако това може да го откъсне от теб. Едничкото истинско доказателство за любов, според мен, е да браниш свободата на човека до теб. От другите. От него. От себе си.

    Това е грижа. Това е и откритост. Не е много романтично? Сигурно…. Въпрос на семантика. И на йерархия на собствените ценности. Но най-вече, въпрос на това да погледнеш назад и да си доволен от изборите си. А в очите на човека до теб да виждаш все така оная светлина на … на летящи птици, на северно сияние, на звездни нощи, на слънчеви поляни, на нежност и любов; на страх, свит в юмрук, недокоснал мечтите на този до теб, неосакатил ги; на страст, която те разпръсква на хиляди късчета и се разтваряш с всеки свой атом; на горящи очи, забравили целия свят, в които виждаш обещание за още един хоризонт и още пътища, които да пребродите, вплели ръцете… и душите си… Може ли да има любов, ако сърцето ти не е свободно?…

    Отговор

  14. Алекс, влязохме в генерализиращите обобщения мъжете, жените, винаги, никога, което не исках и затова вчера цял ден си мълчах по темата.

    Не – не съм срещал само такива жени. Срещал съм всякакви – включително и такива, които са загубили себе си в името на другия и са престанали да се уважават, защото се себеосъзнават като нечий апендикс – безвреден като присъствие, но и точно толкова безполезен. Срещал съм и такива мъже… Съвсем нямам наум загърбване…

    Имах наум просто, че мъжът е устоите, двигателя на една връзка, а жената – както казваш ти – е крилете или обаянието, светлината, уюта. И именно хармонията и приятелството между тях са това, което може да ги заведе някъде заедно. А това заедно не се получава, ако вместо стремеж към хармония единия, другия или и двамата се опитват да затворят малкото, до което са се докоснали за да не им избяга, вместо да го оставят да израсте толкова голямо, колкото може.

    Свободно, както казваш и самата ти…

    Отговор

  15. извинявам се, че сега вече се намесвам „ни в клин, ни в ръкав“, не съм искала да отправям обвинения в консуматорство, но за да изказвам някакво мнение по тази деликатна тема, бе следвало да имам богат емоционален опит, за да заявя – да, аз познах любовта, възхищавам се на тези, които могат да го кажат

    Отговор

  16. случайна 5 април 2005 в 15:27

    Алекс:
    Това което си написла е невероятно. Съгласна съм напълно с теб. Може би се оказва че ти и аз и всички които разсъждават така не сме истински жени, от онези уютните, с чистите обувки през локвите, с „меката топлина“ в очите. Може би няма никога да заслужим щастие, измамени от дивия си копнеж за свобода и нови хоризонти…

    * :
    Чудех се колко от участниците в тази дискусия имат някакъв семеен опит. И доколко той е база за възгледите им. Някой да вдига ръка? Не виждам…

    Отговор

  17. О, доста хора – особено ако не настояваш за документиран семеен опит със съответната шумна церемония, въпреки че дори такива наминават ;)

    Отговор

  18. случайна 5 април 2005 в 16:35

    Иска ми се да се запозная с някого, женен примерно поне от 5 години (колкото повече толкова по-добре), който има деца и щастливо семейство. Иска ми се да ми разкаже как стават нещата с любовта, с жаравата, с копнежа, с доверието, със свободата, с нежността и възвисяването, с израстването на нещо голямо и истинско, с мечтите. Обещавам да слушам с широко отворени уши, даже записки ще си водя, и диктофон ще включа, за да не изпусна нищо. Ако някой е успял да направи този фокус и е опазил семейството си, без да го превърне в крепост на конформизма и отегчението. Ако двама души са живели заедно и са вървели всеки по пътя си и в същото време редом, ако когато си лягат вечер се поглеждат в очите и светлините там са все същите, ако са отгледали децата си без да си играят на „майки и татковци“… Ако се държат за ръка и още се целуват с удоволстие… бих искала да се запозная с тези хора. Имам да ги питам много неща. И всички започват с „КАК?“

    Отговор

  19. @ случайна
    Дали сме „истински жени“? Не знам, но мъже (или жени), които се опитват да ме поставят в калъпа на класификациите, не предизвикават интереса ми никак, затова този въпрос някак не ме вълнува истински :) Някои от любителите на етикетите са ми се ядосвали за това и са пробвали силово да проверят истинността ми. А понеже аз не крия душата си в каменни колони, са успявали. И тогава са виждали, че и кръвта, с която кърви сърцето ми, и сълзите ми, са като техните. Щом това им е било нужно, ок… Само те си знаят колко ги е боляло отвътре, докато са наранявали мен.

    „От онези уютните, с чистите обувки през локвите, с “меката топлина” в очите.“? Уюта идва с обичта. Ако обичаш някого, винаги можеш да го накараш да се почувства у дома си в сърцето ти. Хората, които обичам, знаят това. Това няма как да е релевантна илюстрация (по понятни причини), но детската стая в дома на родителите ми, която сама подреждах, беше същински притегателен център за приятелите ми. И най-интересното е, че една от най-близките ми приятелки ми каза веднъж: „И стаята ти е като теб. Определено няма много логика в подредбата й, на пръв поглед съчетава несъвместими … ами каквото се сетиш, но е уютна и топла…“ Само да добавя, че стаята ми е северозападна – винаги е студено заради подветрената стена и слънцето влиза последно там… Аз никому не мога да създам уют с нови дрехи или скъпа козметика. Карам по старомодния начин – с прегръдка. И с поглед :)))

    Локвите са, за да се скача в тях и да пръскаш минувачи без чувство за хумор :-Р

    А щастието?… Е, него всеки го разбира по своему. Аз съм щастлива поради хиляди причини, че дори и без такива. За мен щастието е въпрос на вътрешно усещане. Обстоятелствено обусловеното щастие е толкова крехко и уязвимо, да не говорим колко скъпа е поддръжката му – във всяко отношение. Определено не си струва:))))

    Свободата не може да е пречка пред щастието – това е сигурен маркер, че човек е объркал някоя от дефинициите. Не визирам теб, казвам го повече като спомен от времето, когато и аз открих, че греша едната дефиниция …
    Както е казал един мъдър човек, „Няма грешки, има само уроци“… :)))))))))))

    А Йовко в най-скоро време ще ни удари един бан за флууд в темата му. :)))))))))

    Отговор

  20. И такива познавам – с повече от 5 години опит :) Много са готини, но не обичат да говорят за себе си. На всички въпроси отговарят с едно и също – че и двамата първо се вслушват в другия. :)

    Отговор

  21. Но, защо жената трябва да е тази, която “брани” мъжкото име, “защитава честта и достойнството му”, “брани вярата и мечтите му” ?! Та…не е ли това мъжката работа?! Аз очаквам от мъжа сигурност и утеха, очаквам аз да бъда бранещата, а не воюващата ;) Защо любовта се разглежда като васалство? Къде е казано, че единия трябва да е подчинен на другия? Та… нима влюбеният не е готов на всичко за човека до себе си(било то мъж или жена), ей така… просто от любов, без въпроси, без условия?! Защо да последваш любовта / любимия се смята за жертва?! В отношенията между двама влюбени би следвало да има разбиране, уважение, загриженост… неща, които ако са налични в “момента на горене”, ще ги има и след 5 години. Няма ли ги… ми… може би това не е любов, може да е привързаност (като към приятел), може да е навик, или… просто желание;)

    Отговор

  22. Опс…грешка… Да се чете: “аз да бъда бранената, а не воюващата”

    Отговор

  23. Fenia, а къде за бога горе е казано това – аз говоря за хармония, не за подчинение. За заедност – не за саможертва? :)

    Отговор

  24. @ Fenia
    „Но, защо жената трябва да е тази, която “брани” мъжкото име, “защитава честта и достойнството му”, “брани вярата и мечтите му” ?! Та…не е ли това мъжката работа?! Аз очаквам от мъжа сигурност и утеха, очаквам аз да бъда бранената, а не воюващата ;)“

    Ами, въпрос на разбиране. За мен мъжът без съмнение е опора, но не и патерица, на която постоянно да се облягам.
    И да, когато и ако се наложи, ще браня – него, мечтите му, достойнството, честта му… всичко, каквото сме споделили, съградили… и каквото ми е доверил – с цената на всичкo…
    Както казах, въпрос на разбирания :) Аз просто споделих моите :)

    Отговор

  25. Йовко, обръщението ми бе по-скоро към жените и… по-точно към Алекс. Не ми се искаше да визирам конкретно, за да не предизвикам някакъв личен дебат или… знам ли… Спирам дотук ;)

    Отговор

  26. Явор Атанасов 6 април 2005 в 0:11

    Имам усещането, че много са се изместили нещата. Не че някой има право да определя кое е правилно и кое не. Освен Йовко да решава дали казаното има място тук или не. Започнали сте да обвързвате любовта с много неща. Ако подхождате към любовта с целия този товар, то забравете за нея. Свобода, бранене, воюване… Йовко просто искаше да каже, че мъжа би трябвало да е разрушителя на статуквото, за да не се превърне то в клетка. Не е говорил нито за ограничаване на свободата, нито на стремежите на жената. Всеизвестна истина е, че един мъж може да бъде унищожен от жената, която обича, но и от нея зависи този мъж да постигне немислими преди това граници.

    „Само мъжът, който не е препънат може да поведе нещо нанякъде и само жена, която не се осъзнава за жертва, че го е последвала, може да запази докрай жива любовта му.“

    Отговор

  27. „Започнали сте да обвързвате любовта с много неща. Ако подхождате към любовта с целия този товар, то забравете за нея. Свобода, бранене, воюване…“

    Товар? Въпрос на гледна точка, Яворе. Аз например го наричам съдържание :)…
    Но чак да ни плашиш със забрава… Посмали малко ;-Р

    Отговор

Ако искате да споделите нещо