Това беше една от най-култовите вечери напоследък. С Пейо и Весо се занесохме на китайски ресторант. И двамата бяха във вихъра си. Особено Пейо. На мен, след пълен с action ден в офиса, ми беше все тая. Преживяването си беше брутално. Както по едно време се сетихме, липсваше ни само Сашо Шопов и щеше да се наложи да викат пожарната да ни полива с вода за да ни освести от хилеш.

И въпреки всичко се прибрахме по светло. Нещо не мога да се напасна към лятното време напоследък. Не знам защо – спя повече, а не се наспивам. Не ми се яде, а ям някак по навик. Имам и някакви тревоги, че Интернет нещо се е изчерпал като извор на креативност – нищо оригинално не откривам напоследък. Обикновено такива моменти са последвани от революционен катаклизъм при мен, но към момента не усещам надигането на вълната.

Единствено усещам, че ми се пише… Адски ми се пише, но още нищо не е узряло за откъсване, за да го извадя на белия лист/свят…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. … следващият път ще кръстят ресторанта на наше име :)

    Отговор

  2. За всичко е виновно едно 94, което се опита да ми избяга, но за една спирка разстояние нямаше шанс. После хванах и Весо в кофти настроение и загряхме достатъчно, та докато дойдем при теб вече бяхме в топ форма.

    Отговор

  3. „Имам и някакви тревоги, че Интернет нещо се е изчерпал като извор на креативност – нищо оригинално не откривам напоследък.“

    Няма скука в интернет! Има много интересни Web 2.0 проекти, които заслужават внимание.
    http://www.techcrunch.com

    Google Earth
    http://earth.google.com

    Йовко, можеш да се възползваш от моите 5374 RSS feeds.
    http://w2c.blogspot.com/2005/06/5000-rss-feeds.html
    http://www.bloglines.com/public/divedi

    Отговор

Ако искате да споделите нещо