Чирпанската мелница

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Йовко, и аз съм на вълна (внимавай с ударението на думата) НЛО от известно време насам. Само че, аз си я пея докато мия чиниите. Песента е с припев:
    „Мъжът във домакинство не се меси“… :-)

  2. Адаш, всяко нещо е до време, пич… ;) Пък и докато не си затананикал онова парче за щъркела още нищо чак толкова не ти се е случило ;)

  3. А по отношение на голият модел, няма ли да е по-авангардно, ако освен димящата цигара в ръка е прехвърлил прежда през врата си и плете пуловер, да речем,застинал в рамката на прозореца, жалко, че няма комшии отсреща, да допълнят с пикантност :-))))))

  4. Голият модел има смисъл на контрастен обект в обстановката. Обратно на разхвърляното, вехто, мръсно помещение с машините, голото тяло би било символ на чистотата, топлината и уюта… А димът… димът е това, което вързва всичко, което не е на мястото си, безразличието и спрелият ход на времето също…

    Плетката ще превърне горното в соц-труженичка или реклама на ПроКредитБанк ;)

  5. Така си е то, никой не си пада по пасторалното, в такъв случай, може би трябва да се внимава с акцентите – например – дали ще се вижда косата на модела, за да не се правърне в реклама на шампоан… за обем :-))))

  6. Ха-ха – нали се сещаш, че най-важното са персоналните възприятия – първо тези на автора, по някое време и тези на публиката… ;-))

  7. Ако ти си прав, това означава, че изкуството, изобщо е без всякакво послание към публиката, само провокация на възприятията ;-)

  8. Послания без провокация на възприятията няма. Посланията трябва да минат от някъде, а именно възприятията са интерфейс за последното. Освен това посланията съвсем не са задължителен елемент по моему. Изкуството е докосване чрез възприятия и това само по себе си като акт на въздействие има смисъл и без да носи конкретно послание. Посланието може да липсва, може да е красноречиво, може да е двусмислено, може да е различно за автора и за публиката.

    За мен изворът на изкуство е самият акт на докосване – това, че си намерил път към нечии възприятия. Посланията са добра екстра или излишна такава – въпрос на гледна точка.

    Изкуството често е претоварено от послания, които го обезсмислят. Посланията е най-добре да се появят като интимно и егоистично преценяване на докосванията към възприятията. Нещо лично, пречупено през собствения Аз.

    Това е само личната ми визия за нещата, разбира се. А тя допуска и модификации…

  9. Милена: По принцип е точно така. По-абстрактните видове изкуство (музика например) го показват много добре.

    Хватката тук е, че публиката и авторът се предполага да споделят в някаква степен общи възприятия. И тук излиза финият момент с изкуството като комуникация – как да се дозира абстрактността, така че да предаде максимално количество информация при потенциално неизвестна степен на съвпадане на възприятията…

    Ама терминология за обсъждане на изкуство, а? :-))

  10. Не знам дали съм те разбрала правилно, но ми се струва, че ти отхвърляш първичното въздействие на възприятията – човешките сетива и вероятно визираш въздействието върху въображението и мисълта. Но ми се струва, че така автора наистина може да остане неразбран. Ето защо си мисля, че трябва да има намек за неговата идея, разбира се, аз също споделям лични виждания.

  11. Мда, почти правилно си ме разбрала. Отхвърлям само е силна дума… да речем, че така предпочитам. Така зрителят става и участник в пиесата – може да тълкува, да разсъждава. Разбира се това си зависи от случая, но да речем, че си падам по многозначните послания или отворените за запълване такива.

  12. Всъщност стигаме до съпричастността. Участието, само по себе си, не значи съгласие, то може да е подтикнато от негативно отношение. Даже Григор го каза много по-добре отколкото аз бих могла да се изразя.
    И понеже още от самото начало, съвсем неволно влязох в ролята на досада, искам да кажа, че твоята фотография е страхотна, с което се извинявам :-))

  13. Ама защо досада – напротив. Виж какъв хубав диалог се получи. А си права и за съпричастността… и за несъгласието. Всъщност хубав елемент на тълкуването на изкуството е да можеш да не си съгласен с него или да те подразни :)

    Благодаря, че ти харесва снимката, но всичко по-горе е написано за изкуството по принцип. Не претендирам за своята снимка като за изкуство в класическия смисъл. Като опит за въздействие върху възприятията да, но не не и като послание ;-P

    Това последното изречение беше проява на вродената ми скромност ;)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: