Какво е неделята? Ден за почивка.
Почивка ли казвате не и за мен…

Така си подпяваха в едно парче от недалечното минало НЛО и някак си, започвайки да пиша нещо за днешния ден се сетих, че това би било подходящо за мото.

Събудих се рано. Обикновено успявам тук да спя добре една вечер, в случая миналата, но втора такава ми идва в повече. А след малко ме очаква трета, добре че така или иначе утре се налага да се измъкна изпод завивките още около 7:30.

Денят започна навъсено и студено. Баба Марта явно искаше да покаже сила, защото вятърът беше повече от просто студен и неприятен. Стоян, разбира се, закъсня по план. Потеглихме за Чирпан едва в 11:00 с едно минаване през вишката с антените в Пловдив. По пътя си говорехме за разните ни проекти, а ъндърграунд индастриъл пейзажа на мелницата в Чирпан направо ме омагьоса. Невероятен декор за фотосесия.

Силозите на чирпанската мелница

Направих няколко импровизирани снимки, но определено бих се върнал там някой ден отново с няколко фотографски идеи. Особено с модел в помещението с машините за размесване на житото. Едно ужасно прашно и вехто място, счупени стъкла, няколко трифазни двигателя, целите омазани в обилни количества машинно масло с тонове полепнал прах и разпиляно покълнало жито по пода. През счупения прозорец под ъгъл влиза светлина. Невероятен сюжет. Просто липсваше силуета на един гол модел на фона на прозореца облегнат на ужасната машина, може би с димяща цигара в ръка… Е, около силозите беше адски студено за събличане на девойки, пък и на такива места едва ли често се срещат такива.

Изчаках Стоян да си погледне антената и се върнахме да пием кафе в Пловдив.

Следобед харесах една кафе-машина от Техномаркет, но по пътя реших да заредя газ, което пък ме накара да погледна какви летни гуми се намират в съседния автоцентър и взех че си харесах един летен комплект Good Year на чудесна цена и направо взех, че ги смених. Мислех да си ползвам две от летните Bridgestone от старите ми четири, а двете по-износени да изхвърля – т.е. да си купя само две нови, които да сложа отпред, но тези четири бяха в комплект и… речено-сторено. Така, че олекнах с едни гуми отново, а онази, която купих в петък за да подменя подулата се жертва от приключението ми с дупката направи стаж върху колата ми от цели два дни :)

Хм, газта е с цели две стотинки по-евтина в Пловдив, а бензин 95 средно с около 5. Всъщност в Lukoil срещу КАТ-София на тръгване в петък цената на 95 беше 1,50лв, а преди малко заредих същия бензин на 1,43лв. Не съм виждал такива разлики скоро.

Пейо се оплака, че не го свърта в къщи и смята да се изнася още днес за София. Завидях му. А аз утре между всичко останало трябва да намеря време да си взема новия паспорт и да си платя данъците.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

14 коментара

  1. Йовко, и аз съм на вълна (внимавай с ударението на думата) НЛО от известно време насам. Само че, аз си я пея докато мия чиниите. Песента е с припев:
    „Мъжът във домакинство не се меси“… :-)

    Отговор

  2. Адаш, всяко нещо е до време, пич… ;) Пък и докато не си затананикал онова парче за щъркела още нищо чак толкова не ти се е случило ;)

    Отговор

  3. А по отношение на голият модел, няма ли да е по-авангардно, ако освен димящата цигара в ръка е прехвърлил прежда през врата си и плете пуловер, да речем,застинал в рамката на прозореца, жалко, че няма комшии отсреща, да допълнят с пикантност :-))))))

    Отговор

  4. Голият модел има смисъл на контрастен обект в обстановката. Обратно на разхвърляното, вехто, мръсно помещение с машините, голото тяло би било символ на чистотата, топлината и уюта… А димът… димът е това, което вързва всичко, което не е на мястото си, безразличието и спрелият ход на времето също…

    Плетката ще превърне горното в соц-труженичка или реклама на ПроКредитБанк ;)

    Отговор

  5. Така си е то, никой не си пада по пасторалното, в такъв случай, може би трябва да се внимава с акцентите – например – дали ще се вижда косата на модела, за да не се правърне в реклама на шампоан… за обем :-))))

    Отговор

  6. Ха-ха – нали се сещаш, че най-важното са персоналните възприятия – първо тези на автора, по някое време и тези на публиката… ;-))

    Отговор

  7. Ако ти си прав, това означава, че изкуството, изобщо е без всякакво послание към публиката, само провокация на възприятията ;-)

    Отговор

  8. http://www.iklimt.com/index2.html в това е вечният смисъл и аз като всяко несъвършено същество, се съгласявам

    Отговор

  9. Послания без провокация на възприятията няма. Посланията трябва да минат от някъде, а именно възприятията са интерфейс за последното. Освен това посланията съвсем не са задължителен елемент по моему. Изкуството е докосване чрез възприятия и това само по себе си като акт на въздействие има смисъл и без да носи конкретно послание. Посланието може да липсва, може да е красноречиво, може да е двусмислено, може да е различно за автора и за публиката.

    За мен изворът на изкуство е самият акт на докосване – това, че си намерил път към нечии възприятия. Посланията са добра екстра или излишна такава – въпрос на гледна точка.

    Изкуството често е претоварено от послания, които го обезсмислят. Посланията е най-добре да се появят като интимно и егоистично преценяване на докосванията към възприятията. Нещо лично, пречупено през собствения Аз.

    Това е само личната ми визия за нещата, разбира се. А тя допуска и модификации…

    Отговор

  10. Милена: По принцип е точно така. По-абстрактните видове изкуство (музика например) го показват много добре.

    Хватката тук е, че публиката и авторът се предполага да споделят в някаква степен общи възприятия. И тук излиза финият момент с изкуството като комуникация – как да се дозира абстрактността, така че да предаде максимално количество информация при потенциално неизвестна степен на съвпадане на възприятията…

    Ама терминология за обсъждане на изкуство, а? :-))

    Отговор

  11. Не знам дали съм те разбрала правилно, но ми се струва, че ти отхвърляш първичното въздействие на възприятията – човешките сетива и вероятно визираш въздействието върху въображението и мисълта. Но ми се струва, че така автора наистина може да остане неразбран. Ето защо си мисля, че трябва да има намек за неговата идея, разбира се, аз също споделям лични виждания.

    Отговор

  12. Мда, почти правилно си ме разбрала. Отхвърлям само е силна дума… да речем, че така предпочитам. Така зрителят става и участник в пиесата – може да тълкува, да разсъждава. Разбира се това си зависи от случая, но да речем, че си падам по многозначните послания или отворените за запълване такива.

    Отговор

  13. Всъщност стигаме до съпричастността. Участието, само по себе си, не значи съгласие, то може да е подтикнато от негативно отношение. Даже Григор го каза много по-добре отколкото аз бих могла да се изразя.
    И понеже още от самото начало, съвсем неволно влязох в ролята на досада, искам да кажа, че твоята фотография е страхотна, с което се извинявам :-))

    Отговор

  14. Ама защо досада – напротив. Виж какъв хубав диалог се получи. А си права и за съпричастността… и за несъгласието. Всъщност хубав елемент на тълкуването на изкуството е да можеш да не си съгласен с него или да те подразни :)

    Благодаря, че ти харесва снимката, но всичко по-горе е написано за изкуството по принцип. Не претендирам за своята снимка като за изкуство в класическия смисъл. Като опит за въздействие върху възприятията да, но не не и като послание ;-P

    Това последното изречение беше проява на вродената ми скромност ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо