Чуден понеделник

…И единствената вина, която имаш пред последната си невъзвратима депресия е, че не си изживял живота си докрай. Жените, любовта, приятелството, знанието, величието, славата нямат значение ако не те водят към щастието и доброто. Можеш да смениш всичко, което поискаш – и жените, и приятелите, и самотата си, и уменията си дори… ако не те правят усмихнат и добър човек… Краят няма смисъл. Има смисъл новото начало. Имат смисъл импулса, емоцията, живота… И не си губи времето в дупката ами излез от нея и се огледай. Първо много ти свети в очите, защото си забравил да виждаш, но около теб ще намериш много причини да гледаш – секси девойки, готини хора, добри приятели. И когато един ден някоя голяма и сериозна причина да си щастлив те хлопне по главата, само ще съжаляваш, че не си я открил по-рано, а си си губил времето в дупката на депресията…

Из една моя ICQ проповед в петък

По принцип ненавиждам понеделниците. Не и този! Въпреки, че необяснимо вълнение ме държа буден за около час през едно никое и ничие време през нощта. Денят започна обикновено. Събуди ме часовника, който погледнах навярно намръщено, но го послушах и кротко се запътих към банята.

Правих новата development машина до късно снощи и затова отлепих трудно сутринта. Беше наречена Thea с аргумента, че една development машина няма как да не носи женско име. Навярно за това се оказа малко шумна и доста капризна, но в крайна сметка беше укротена с нова-новеничка инсталация на Fedora Core 3. Всъщност според митологията Thea e била от титаните – красиво гадже, чийто съпруг бил брат и Hyperion и точно тя ражда Хелиос (Слънцето), Еос (Зората) и Селена (Луната), което я прави нещо като богиня на светлината.

В офиса бях почти навреме и първото, което направих бе да помогна за един принтер. Получих толкова мила благодарност (всъщност не точно за принтера, а някак и заради друго) по толкова слънчев начин, че целия ден ми тръгна усмихнато. Сега, пишейки това се замислих, колко важно е да започнеш с нещо дребничко на пръв поглед деня си, което може да те сгрее толкова истински. И как едно мъничко добро, ражда друго мъничко добро… но някак много важно и нужно…

През целия ден бях в Банка ДСК – хората от IT-то там са чудесни – едни от любимите ми клиенти. Дими не искаше да шофира и аз пробвах Clio-то и. Някак си повече ми допадна от Пежо-то – поне от тези, които съм опитвал. Въпреки, че е мъничко – много темпераментно и скокливо. Някак не си падам по малки коли. Моята Tempra съвсем ми приляга като поведение. А и засега съм адски доволен от нея. Всички приказки, които изслушах за италианските коли са пълен bullshit до момента. А пък като гледам новите модели на FIAT навярно и следващия ми автомобил (като ми омръзне този) пак ще е същата марка.

По обяд ми се обади Ноеми Джерова. Свързах я с Тони и скоро MediaBox ще бъде изложена във фоайето на офиса на SAP Labs за тези, които искат да я почувстват (някак ми е трудно да кажа само разгледат или чуят)… А Тони пък ме зарадва и с друга новина, но за това някой друг път. Утре вечер ще се видим с него, Юлия и Григи да поумуваме върху идеята…

А сега ако ме посети някоя муза може да се опитам да подкарам един OpenGroupware върху Thea… Де да видим…