– Тогава не печелиш нищо!
– Печеля – отговори лисицата – цвета на житото.

            Екзюпери

Беше невероятна седмица! Пълна с емоции и хубави мигове! И много работа, смазващо много, която ако не беше всичко останало покрай нея, вероятно щеше да ми дотежи. А аз с такова желание ходех в офиса, както никога не ми се е случвало. Другата седмица се налага да си взема ден-два отпуск, a никак дори не ми се иска да го правя. Странно, но само на пръв поглед!

Подарих две копия на „Малкият принц“ на две лунни момичета за 8 март с нарочно пожелание за всяка от тях между редовете, пълно с благодарност за едното и с нежно докосване за другото. Ама, че работа… това беше само в началото на тази седмица, а имам чувството, че е минал поне месец оттогава. Толкова ли наситено пълни бяха дните ми?… Лунното момиче беше много усмихнато, очарователно и мило – а и май никога досега не сме прекарвали толкова време заедно. Не помня отдавна да съм се чувствал толкoва истински и толкова себе си, както тази седмица. Някак дори съжалявам, че отмина. Но пък с удоволствие очаквам следващата.

Ледовете се топят. Вън вече духа топъл вятър. Дано това да бяха последните студове на тази дълга зима…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *