Communications breakdown

Преди няколко дни затворих акаунта си във Facebook – бях го отворил от любопитство преди доста време, потготвяйки една статия за социалните мрежи за рубриката ми в BusinessWeek, която водех тогава. Регистирах се, поразгледах, социална мрежа като социална мрежа и го забравих… Докато преди 2-3 месеца не започна лудницата… България (пре)откриваше Facebook… Заваляха покани за участие в разни каузи, хора, които дори не познавам, започнаха да ме добавят като приятел… Потвърди това, потвърди онова, участвай тук, участвай там… Какво, ако нямаш акаунт във Facebook в наши дни не е cool… или?… Все едно, аз вече нямам… Най-сигурният начин за връзка с мен е електронната поща – ако мине през анти-SPAM филтрите ми (и носи смисъл) най-вероятно ще отговоря, дори да се бавя понякога. Напоследък не си вдигам телефона на непознати (или скрити) номера и много рядко си чета SMS-ите, особено след новите услуги на Mtel – кой ме бил търсел… Комуникационната лудница трябва да си има граници… Скоро ще разкарам и ICQ протокола от instant messenger-а си. На който му трябвам ще трябва да използва jabber или поне Google Talk.

В този ред на мисли сутринта изчистих всички feed-ове от Google Reader-а си. И започнах начисто да добавям един по един тези, които по някаква причина ми залипсваха. Тези, които чета рядко, които понякога пускат неща, които са важни, но го правят рядко, или които незнайно защо съм решил, че трябва да следя по политически, емоционални или обществено-значими причини… се загубиха в пространството по простата причина, че… не ми липсват…

Е, сега в края на деня май имам отново около половината от вчерашната си колекция, сигурно и идните дни ще се сещам за други, които ще добавя, но все пак редукцията е значителна…

Съвсем скоро ще има и смяна на стратегията на модериране на коментарите в този блог. Дообмислям реализацията и…