Communications breakdown

Преди няколко дни затворих акаунта си във Facebook – бях го отворил от любопитство преди доста време, потготвяйки една статия за социалните мрежи за рубриката ми в BusinessWeek, която водех тогава. Регистирах се, поразгледах, социална мрежа като социална мрежа и го забравих… Докато преди 2-3 месеца не започна лудницата… България (пре)откриваше Facebook… Заваляха покани за участие в разни каузи, хора, които дори не познавам, започнаха да ме добавят като приятел… Потвърди това, потвърди онова, участвай тук, участвай там… Какво, ако нямаш акаунт във Facebook в наши дни не е cool… или?… Все едно, аз вече нямам… Най-сигурният начин за връзка с мен е електронната поща – ако мине през анти-SPAM филтрите ми (и носи смисъл) най-вероятно ще отговоря, дори да се бавя понякога. Напоследък не си вдигам телефона на непознати (или скрити) номера и много рядко си чета SMS-ите, особено след новите услуги на Mtel – кой ме бил търсел… Комуникационната лудница трябва да си има граници… Скоро ще разкарам и ICQ протокола от instant messenger-а си. На който му трябвам ще трябва да използва jabber или поне Google Talk.

В този ред на мисли сутринта изчистих всички feed-ове от Google Reader-а си. И започнах начисто да добавям един по един тези, които по някаква причина ми залипсваха. Тези, които чета рядко, които понякога пускат неща, които са важни, но го правят рядко, или които незнайно защо съм решил, че трябва да следя по политически, емоционални или обществено-значими причини… се загубиха в пространството по простата причина, че… не ми липсват…

Е, сега в края на деня май имам отново около половината от вчерашната си колекция, сигурно и идните дни ще се сещам за други, които ще добавя, но все пак редукцията е значителна…

Съвсем скоро ще има и смяна на стратегията на модериране на коментарите в този блог. Дообмислям реализацията и…

12 коментара за “Communications breakdown”

  1. Съвсем правилно. Аз съм на една крачка да сторя същото. Просто твърде много networking не е здравословно. И губи ужасно много време, което може да се употреби за по-приятни офлайн занимания 🙂

  2. Facebook имат отчайващ privacy policy, и ще става по-лошо. Поздравления за решението!

    А за комуникационният шум моето решение е тотален игнор на всичко – ако е толкова важно, ще те плесне по челото, ако не е – просто не е 🙂

    Тази стратегия става и за следене на бъгове в софтуер. Доста голяма фирма шеговито обясняваше как нямали бъг тракер, просто ако потребителите постоянно ги заливали с писма да оправят нещо, в крайна сметка то изплувало отгоре и те го оправяли 🙂

  3. За съжаление колкото и да ми се иска и на мен да разкарам icq не виждам как ще стане скоро… Същото и за facebook. Че дори и skype. Завиждам ти благородно 🙂

  4. Както отбелязах преди време:
    … This ain’t no technological breakdown
    Oh no, this is the road to hell … и то не някакъв с казани а вътрешен, от ден на ден, все повече си мисля, че няма смисъл…
    а и GGG ужасно много ми прилича на 666 🙂 -> шегувам се… май… може би…

  5. Преди месец, ядосана, си махнах кю-то и нищо ми няма, жива, здрава. На скайпа съм си забравила паролата… И пак нищо ми няма 🙂 Вече използвам само Google Talk и то рядко. И нищо ми няма, повтарям: никой не ми липсва. Близките ми хора ме търсят по телефона. А много отдавна не вдигам на непознати номера… Не знам дали е по-прaвилният избор, но знам, че се чувствам добре 🙂 А това е важното.

  6. Прекарвай повече време в себе си и по-малко в режим „реакция“. Прекаленото ангажиране с реакции към света уморява, човек губи себе си и творческото си аз. Светът няма да се срути ако поне за известно време му отделяш по-малко внимание 🙂

  7. Капсулирането в себе си… не знам. Навярно е на приливи и отливи. Като проект open source. Работа, работа, работа, докато се измести от нещо друго по интересно за момента. И спиралата се върти…
    ПП Апропо, какво стана с narodnabiblioteka.info? Нещо не отговаря…

  8. Библиотеката си е на място, само щях да дарявам книги, а от админа ни вест ни кост. Жив ли е този младеж? Да не е влюбен?

Вашият коментар