Политическите партии в България страдат от една обща болест – пълната липса на дългосрочна визия и далновидност. Понякога са толкова заровили главите си в пясъка, че няма да усетят и собственото си обезглавяване. Не е като да не им се е случвало и преди, и след девети, а уви, и преди и след десети.

Както и предположих в предишния си текст, очакванията на тези избори са за висока активност, която се проектира и към референдума.

Съмнения, че 20%-овата граница, която задължава Парламентът да се произнесе по въпросите, повдигнати на референдума, ще бъде премината няма. Това със сигурност, ще се случи. По-лошото е, че вероятността да се стигне до активност и резултат, който задължително да стане закон е съвсем реална. Ще каже някой, такава е волята на народа – и ще е прав, с едно дребно, но важно уточнение, а то е, че мнозинството не осъзнава рисковете. Волята му е (за пореден път) изградена върху емоции и внушения, които му звучат добре, но имат малко общо с истината. Живо доказателство е, че според горното изследване, от линка по-горе, 74% от хората смятат, че гласуването е право и не бива да бъде задължение, но въпреки това 52% смятат да гласуват ЗА задължително гласуване?!

Brexit също формално е воля на народа, ама… последствията тепърва ще излизат на повърхността. А провокаторите, първи изоставиха кораба…

Та, понеже политическият ни елит допусна грешката да се прави, че референдум няма, може скоро в учебниците да се изучава как не се прави така или как това е най-лесният начин да спечели дори най-наивната и популистка теза.

Защото нагласите в обществото (пак според горното проучване) при липсваща разяснителна кампания и сблъсъци на различни мнения са да подкрепят и трите глупави тези – мажоритарна система, задължително гласуване и орязване на субсидиите. В комплект! Това резюмирано в едно изречение е – ГЕРБ завинаги на власт. И минимален шанс да ги смени единствено някой голям като тях. А да виждате такъв на хоризонта?

И ако за ГЕРБ (и донякъде БСП и ДПС) е разбираемо да си натискат парцалите и да оставят Слави да наежва тълпите (уж, против статуквото), то не проумявам къде спят останалите?

Комбинацията от мажоритарна система, задължително гласуване и близки до никакви субсидии за партиите е убийствена за цялата политическа система на България и може би дори по-страшна от амбициите на болни егоцентрици като Ергодан или Путин за обширни президентски правомощия.

Ако не сте виждали тази карта, време е да го направите – такъв щеше да е Парламентът ни сега, ако на предходните избори системата беше мажоритарна. Видими резултати! Стабилност завинаги!

Какви са разумните според мен опции?

Както писах и преди два дни – едната възможност е да се гласува с тройно НЕ. Това ще намали теглото на гласуващите с ДА и при недостиг на гласове референдумът да стане закон, ще показва ясно процентът на хората, които са против, така че при дискусиите в Парламента да не може да се спекулира, че може да са гласували недостатъчен брой хора, но почти всички са ЗА (както се случи наскоро в Унгария с референдума на Виктор Орбан).

По-големият риск е, че такова гласуване вдига и активността, съответно работи за това да се достигнат нужните гласове (3,5 милиона) за валидност на допитването, а мнозинството е с нагласа да казва ДА.

Другата опция е да не се гласува в референдума (малко известен факт е, че то не е задължително). Това ще натежи в посоката да не се достигне нужната активност, съответно да не е валидно допитването, но пък ще редуцира гласовете ПРОТИВ, с което може да се злоупотребява, че на негласувалите им е безразлично, а не че са били против.

Въпреки това, струва ми се, втората опция е по-малкото зло и прочитайки проучването днес, реших че няма да участвам в референдума, за да не повишавам излишно активността.

Ще гласувам само за Президент.

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Нали говорим за мажоритарна система в два тура? Има голяма разлика между само „мажоритарна система“ и „мажоритарна система в два тура“.

  2. Има разлика, но в никакъв случай не бих я нарекъл голяма. На първи тур се случва лошото – да бъдат непредставени голяма част от гласуващите (тези за кандидати/партии с по-малко влияние). Вторият тур остава някаква възможност за интрига, нищо повече. Наличието на два тура просто прави злото много леко по-малко.

    Има по-голяма глупост в допитването – абсолютното мнозинство – дано и на това не му сърбаме попарата.

  3. Иван Ангелов 29 октомври 2016 в 1:22

    Широко разпространено е разбирането, че референдумите са най-пряката форма на демокрация и най-ясно представят „волята на народа“. Всъщност, това не е точно така, понеже „народът“ не може сам да зададе въпросите, по които след това да се изкаже на референдума. От съществена важност е какви са поставените въпроси, кой ги е поставил и в кой точно момент са поставени. Това, в добавка към типичните за България по време на кампания манипулативност, популизъм и липса на разяснения и дебати, в добрия случай води до непредвидими резултати. В лошия, и за съжаление по-вероятния, бетонира системата.

    Първите три изречения от този коментар са практически резюме на една интересна статия по темата, на която попаднах по времето около Brexit.

  4. Така е. Референдумът е просто един инструмент, който може да бъде използван, както на място, така и за злоупотреба. Една от причините да избеснея още като чух пълния комплект от въпроси на „Шоуто на Слави“ беше, че това могат да са въпроси именно сложени на масата от някой, в кръчмата, който търси популярност – особено тези, които бяха отменени. Особено този за е-гласуването. Не можеш (НЕМОРАЛНО е) да поставяш на референдум въпрос, който само преди малко е бил гласуван и резултатът е ясен. Дори да е добронамерено – с цел по-висок резултат или каквото и да било. Това е крайно неуважително към изразената вече воля. Поне трябва нещо да се е случило междувременно. Да има признаци, че обществото (може би) е „размислило“…

    Макар, че… (само като литературно отклонение) от трите референдума досега, този е може би с най-прецизно формулирани въпроси (поне тези трите, които останаха), ако трябва да кажа нещо добро за този референдум, само това може да бъде… Но дяволът е в детайлите…

    Чудесна статия, btw, бях я пропуснал! Благодаря!

  5. Ето, че мненията ни съвпадат…

    Какво ще правиш на втори тур, ако на него са ГЕРБ и БСП/дс/? Аз май тогава бих гласувал за по-малкото зло, т.е. ГЕРБ (така направих и с Плевнелиев преди 5 години и не съжалявам)?

  6. То винаги е така. На първи тур се гласува за този, когото считаш, че трябва да спечели, а на втори за по-малкото зло. Още един от недостатъците на мажоритарния вот ;)

Коментарите са ограничени.