#ДАНСwithme докрай

Всичко тези дни е политика! Така трябва! Защото се налага да преминем през това. Не се е случило, когато е трябвало. Не сме го случили, когато трябва. Или не сме могли, не сме искали, проспали сме го… Няма значение. Точно затова трябва да го случим сега!

Да изрежем гнилото!

Баламосват ни с глупости. Питат коя е алтернативата. Даже Капитал призова да чуем другите. Само, че аз се надявам поне веднъж да не слушаме, а да се водим от вътрешното си усещане за погнуса и справедливост. И няма значение дали е навреме или е закъсняло. Защото като гледам кои са другите, половината от тях дори и не искам да ги чуя. Заради тях и тяхната липса на топки стигнахме дотук. Заради съобразяването с другите, които спят, не гласуват, псуват и пасуват. Заради криворазбрания демократичен модел, че активния и пасивния имат еднакво значение. Може да имат равни права, но не и равно значение. Sorry!

Не съм от най-големите фенове на Теди Москов, но той преди няколко дни попита „Коя е алтернативата на гнойната ангина?“… В десятката!

От алтернатива имат нужда лутащите се – тези, които не знаят къде отиват или какво искат. А #ДАНСwithme знае – иска наказание! Наказание за самозабравилите се, за наглите, за посредствените и за лихварите в българската политика. И това няма алтернатива! Никаква!