Денят не си личи от...
Беше странен ден – наистина особен… Всъщност легнах си почти на разсъмване – някъде около 3 след полунощ. Заради невероятните задръствания из улиците на София през последната седмица вчера се договорихме с Кети да тръгваме 15 мин по-рано за работа, съответно трябваше да стана по-рано. Не беше лесно – адски ми се спеше. Но трябваше да спазя новия график – нямаше да е гот да я оставя да виси на студа рано сутрин.
В офиса се закопах в пощата си около OpenFest и документите си за Братислава. Zak най-сетне се появи с радостната новина, че ще си напасне отпуската догодина с OpenFest 2005 и с обнадеждаваща принципна подкрепа за идеята за support-ваща организация на FSDL и ССС.
Новината, че е излязъл WordPress 1.2.1 ме накара да се опитам да поработя над новия вариант на yovko.net, но не ми беше ден. Въпреки съвсем семплите цели, които съм си поставил. Jetbox се оказа доста пръчковидно изпълнен, почти го пренаписах изоснови – направо ми прималя от детински security гафове – много е зле, но ще свърши работа засега в модифицирания си вариант. Харесва ми семплото в него и концепцията му, но реализацията е под всякаква критика.
Зарових се в проекта си, над който работя в момента и направо се загубих. Чух се и със Станислав в Чехия – той ми се явява ментор през следващите 9 месеца по пътя към IT architect. Денят се оказа кратък…
Вечерта беше най-вълнуваща – вероятно такива неща съм гледал в киното или чел в книгите… Нямах идея, че ще ми се случат на една маса в софийска бирария, в студената октомврийска вечер. Видях се преди малко със стария основен състав на OpenIntegra, в който стартирахме. И ме навяха спомени за романтиката на началото. После дойде и Владо – определено той е истински бизнес-хакер. И мисля, че е верният човек… някак си съм сигурен…
