Тази вечер реших да се дистанцирам от лаптопа си… И направо успях! Написах само две писма – едното малко дългичко и нажежено, но Здравко надявам се няма да се разсърди, а и ме подразни откровено с дебиянството си. Това е приятелска терминология – да не вземе да се почне някой flame…

Използвах времето да довърша „Едно“ на Ричард Бах, която бях изоставил на 1/3 от финала и. Книгата е наистина добра. Малко по-метафорична отколкото ми се искаше, но е едно от нещата, към които ще се връщам мислено често. Убеден съм.

Не ми се пише особено и това вероятно личи… Но навиците са кофти нещо и почти по рефлекс реших да драсна няколко реда и тази вечер.

От днес реших да не използвам повече N/A статуса си в ICQ толкова перманентно. На практика досега винаги стоях в този режим за да филтрирам част от съобщенията към себе си. Само че всъщност така филтрирах само по-скромните – а по-нахалните това не ги спира, което всъщност допринася за обратен ефект – да се занимавам само с тях. Затова от днес съм си просто Online, което съвсем не означава, че ще гледам всички съобщения. И понеже мигрирах на jabber-клиент – избрах си PSI, забелязах с кеф как нищо не мига дразнещо и звучно, а просто съобщенията си се трупат. Чудно е как ще си имам извинение, че не съм видял тези от тях, които не искам да видя. Идеята е гот, нали 😉

Хм, проследявайки линк в блога на Пейо видях, че и Николай бил от Бургас. Явно този град бълва готини хора…