/ Лично

До Бургас и обратно

В четвъртък рано с Пейо се понесохме по магистралата към Пловдив в опити за разсънващи разговори и едно от CD-тата нa Балканджи. Всъщност умувахме за CCC, за Николай Баровски и се опитвахме да изчистим фокуса на лекцията ми, която трябваше да изприказвам след няколко часа същия следобед в Бургас. Казвам изприказвах, защото реших да не правя слайдове този път, нито да си подготвям някакъв предварителен текст. В главата ми се въртяха купчина свободни интерпретации на Lessig, Stallman и идеи от Free Culture, които смятах да комбинирам с мои виждания и интерпретации и все щеше да се получи нещо добро. Поне така предвкусвах. А и Пейо изглеждаше по-разтревожен от мен за моята тема. Всъщност заглавие като „Свободен софтуер, свободна култура, свободно образование“ при това в Бургаския Свободен Университет звучи определено забавно. Но всъщност аз какво да направя като организаторите не ми позволиха да говоря и за свободна любов…

Подминахме Пловдив по магистралата, която все още свършва до Чирпан, а в Стара Загора спряхме да хапнем нещичко и да се полюбуваме на зеленото наоколо. Знам, че градът е известен и с красивите си девойки, но ако като отида там те все не се показват. Навярно имат нещо лично. За сметка на това ей този грозен транспарант плющеше над главите ни докато с Пейо се борихме с едни сандвичи. Да – това е в центъра за Стара Загора. Държа да се отбележи, че датата 15 април отдавна е минала, но транспаранта още стои, което, ме кара да си мисля, че целта му естествено не е толкова мила, колкото изглежда, а е именно с цел стряскане и сплашване. Нека само някой опита да ме убеждава в обратното!

В Бургас пристигнахме около обяд и съвсем безпогрешно намерих блока на Станимир в „Лазур“. След толкова шофиране определено обаче бях уморен за да реагирам гневно на идеята, че всяка презентация не трябвало да превишава 15 минути. Всъщност не че има някакво значение, но за 15 минути е трудно да развия и само една от трите тези за свободните култура, софтуер и образование, камо ли и трите едновременно. Реших да се вместя във времето и го направих, но това направи лекцията ми напълно безполезна. Прекосяването на България за 15 минути приказки също ми се вижда излишно. Но това ще ми е обица на ухото да не оставям изцяло детайлите неясни до самото събитие. А на Станимир ще му дърпам ушите някой хубав слънчев ден. Формулата „ти още не знаеш ама съм те сложил за лектор“ повече не се приема.

Напоследък заявките за лекции към мен откъде ли не из България са повече от възможностите ми. Влизат все повече в конфликт с липсата ми на свободно лично време и ще започна да поставям условия. Въпросното събитие в Бургас имаше смисъл, но ми струваше два дни от платения ми годишен отпуск и 700 км пътуване за 15 мин лекция. А дори не ми остана време да поскитам из любимия ми Бургас, който още повече се е разхубавил като град. Стига вече саможертви. Това е последното събитие, на което се съгласявам да съм лектор без да съм наясно с програмата в детайли. Някой да не каже, че не съм го написал черно на бяло.

Самото събитие бе всъщност Ден на Linux в БСУ и покрай това обявяването на първата LPI академия в България, която ще се помещава там. Още същия ден интерес бе проявен за подобна и в Русе, което е повече от похвално. Интересно Пловдив и София, защо още се ослушват – въпреки най-многобройните човешки ресурси в тези два града. Сградата на БСУ е повече от страхотна. Със сигурност това е най-спретнатия университет, в който съм попадал. Много светлина, пространство, стил, вътрешни панорамни асансьори. Завиждам на студентите там.

Самото събитие мина добре и залата беше пълна докрая, но аз лично бих го предефинирал като по-диалогично и дискусионно. Някак си много претупано се получи с тези 15 минутни презентации, а публиката съвсем се стресна къде точно да се вмъкне с въпросите си. И поне тези, на които аз отговорих ми бяха зададени извън залата. Нищо следващия път ще е по-добре, но Станимире ако не е в средата на лятото и прилепен до някой уикенд няма да играя – да си знаеш ;-P Или ще си изприказвам 15-те минути и се изнасям да се разхождам из Бургас.

Но най-важното е, че първата LPI-академия в България е вече факт. Заместник-ректорката на БСУ дори получи табелка за лабораторията, в която ще се провеждат изпитите, а двамата с доц. д-р. инж. Станислав Симеонов дадохме интервю за местна телевизия, което даже някак се е появило и в Бургаски печатен ежедневник.

Тръгнахме към Пловдив след кратка разходка по здрач до плажа. Дори опитах да направя няколко снимки, но светлината беше крайно недостатъчна. Като минах покрай отбивката на пътя, която води към къщата на Батето и Мая си помислих колко имам нужда да си поговоря с тях, но с отпусната душа, не набързо, а някак така… пълноценно, безвременно… Дано да ги видя скоро. С удоволствие щях да остана ако не трябваше да бъда в Пловдив в петък заради ежедневни прозаични дела като подновяване на застраховки…

От Стара Загора до Бургас бяхме подменили Балканджи с Dream Theater, а обратно към Пловдив подкарахме с Pink Floyd. Обичам да шофирам вечер – наистина ми действа много релаксиращо. Единственото неприятно нещо е взирането в тъмното и светлините на насрещните коли, но иначе е адски успокояващо. По пътя с Пейо обсъдихме жените, емоционалността им, очакванията им, нашите мъжки конфликти с тях и какво ли още не. Всъщност подобни разговори последваха и следващите дни до Великден само че с различни хора и за различни отношения. Явно някаква вълна на анализи е подгонила хората.

Спряхме за кафе около Сливен и някъде около един след полунощ благополучно се прибрахме в Пловдив.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
До Бургас и обратно
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell