Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде намерено „обикновено“ обяснение. Дали не и защото забравихме да бъдем… обикновени?…

Любовта е простичка, бях написал преди време. Когато не я обмисляш и анализираш с месеци и години, докато пропуснеш най-хубавите си. Когато не се стремиш непрекъснато да намериш усещането, което заслужава седмица по шестобалната система. Когато не дебнеш непрекъснато какво (не) получаваш, вместо да се огледаш и да се запиташ какво всъщност си дал.

Защото и животът и любовта са раздаване… понякога без да получаваш. Нищо. Нищичко…

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Жалко само, че повечето хора не го разбират и все си мислят, че любовта е само нещо, което да получават.

    Отговор

  2. Звучи романтично, но живият живот, според мен, не работи така. Човешката психика, ако щеш, не работи така.

    Освен даване, трябва и да се получава. Защото ако единият само взима, а другият само дава, няма баланс, няма равностойност, няма партньорство. Любов, в която единият все неравномерно дава, а другият взема, е любов за единия. За другия е консумация. Паразитизъм.

    Ако е любов, е равностойна и грижата е взаимна. Ако не е, е всичко друго – обгрижване, обслужване, отглеждане, възпитаване, заместване не липсващи родителски институции, носене на чуждия „багаж“, you name it – но любов не е.

    Защото даването е любов тогава, когато този, който взима, поема грижата да не ни позволи да даваме, докато нищо не остане от нас – точно защото ние не си слагаме спирачка. А някой трябва. Ако му пука. Това е като с доверието – пускаш някого зад гарда си и той има избор – да гради, или да руши. Да оправдае доверието ти, или да не го. Нека няма двойни стандарти – по същия начин е и с даването – твой избор е дали да даваш. Би трябвало да има такъв избор и за човека отсреща. И ако е любов, изборът следва да е в твоя полза. Ако не е, що за любов е това? И на какво (се) учи (дресира?) този, който все дава? А този, който все взима?

    Замислял ли си се защо готовите суми пари, наливани в бедните страни, не вършат работа? Ами именно заради това, механизмът е същият. Идеята не е „Дайте да дадем“, защото тя води до заучена безпомощност, до чакане на готово. Винаги (ще) има хора, които все дават и такива, които (ще) ги намират, за да взимат.

    Идеята е да научиш хората да имат ангажимент към това, което се прави за тях – в случая, наливаните пари. Ако те нямат участие, ако не влагат, ако не дават, което могат, ако не се усещат обвързани и ангажирани със собственото си ùмане – тези пари влизат от единия край и изтичат от другия, а „бедните“ са все така бедни. И даже повече, защото подобна порочна практика само ги учи да са каци без дъно. И колкото и да наливаш, никога не стига. Защото действието се прави само от единия. А една ръка никога не може да ръкопляска сама.

    Е, мисля, че с даването на любов е същото.

    Отговор

  3. Албена 6 май 2012 в 10:19

    Съвсем съгласна с Алекс!

    Отговор

  4. Мхм, и аз съм съгласна с Алекс. Понякога просто се уморяваш от даване и може би любовта е семпла в основите си, но изисква взаимност. Може да не се връща по същият начин, по който е дошла, но трябва да се забележи и оцени. Понякога от толкова раздаване на огън, не остава какво да те топли :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо