Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде намерено „обикновено“ обяснение. Дали не и защото забравихме да бъдем… обикновени?…

Любовта е простичка, бях написал преди време. Когато не я обмисляш и анализираш с месеци и години, докато пропуснеш най-хубавите си. Когато не се стремиш непрекъснато да намериш усещането, което заслужава седмица по шестобалната система. Когато не дебнеш непрекъснато какво (не) получаваш, вместо да се огледаш и да се запиташ какво всъщност си дал.

Защото и животът и любовта са раздаване… понякога без да получаваш. Нищо. Нищичко…