На себе си

Луната пак се е облещила.
Напълно бляскава,
но не напълно истинска.
А с хладнотата си едва приклещила е
поредната отиваща си приказка.

Мечтите ни се раждат за да страдат,
изстрадани не са ни интересни –
като неуловимо диво стадо
би трябвало да са…
не прекалено лесни…

Но вглеждайки се пак, отново в себе си,
през жълтото на халбата със бира,
в терзанията си не откриваш примеси,
надрусващи те да живееш и умираш.

И думите ни някак си се претворяват в бреме,
в прегръдка вяла от трамвайното безвремие.
Уви, с мечтите се разделяме без време,
дори в докрай неизмечтаното съвремие.

И бирата не стига да отмие нищо,
а виното е с вкус на минало.
И не върви да си останеш същия,
а няма го, което си е тръгнало.

И търсиш сламки,
взираш се в очите,
оставил спомените си във няк’во блато…
Видя ли се…
в бадемовия поглед на момичето
с коси от разпиляно злато?

И няма как мечтите да са други,
дори актьорите в пиесата са същите.
И ти си ти,
и те не могат да са други,
ако унинието толкова присъщо ни е…

И докато момиче след момиче
отиват си
с коси от мед или от злато
и времето,
и виното,
че и мечтите
са все със вкус на пропиляно лято.

25 август 2007
София

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

21 коментара

  1. Ама че красиво, Йовко…

    Мечтите ни се раждат за да страдат,
    изстрадани не са ни интересни…

    Красиво, но толкова тъжно:

    Уви, с мечтите се разделяме без време,
    дори в докрай неизмечтаното съвремие.

    Не пропилявай лятото… Вчера гледах един филм – Sweet November.
    Казва някои неща точно по темата Carpe Diem.

  2. Александър Куртев 26 август 2007 в 10:47

    Тъжно, да, но много красиво наистина… То по принцип всичко,което по някакъв начин може да е смисъл на живота, накрая те води до тъгата…

    Относно Sweet November, такива филми много често хората не ги разбират и това е жалко…

  3. Явно след всяка наша среща ще намирам после по нещо от себе си тук. Само, че този път звучиш минорно и някак различно. Липсват ми отговорите, които обикновено имаш готови в задния си джоб.

  4. Нали?… Добре, че се виждаме само по веднъж на две години половина… Всъщност горното е резултат от микс от случки и моментни настроения – вярно, че една от тях е твоята изненадваща поява в София и нашия разговор, но не е само това. Просто напоследък съм се настроил ретроспективно… а вчера бях излязъл с приятели да поснимаме и… вечерта в трамвая на път за в къщи, стихчетата някак сами се завъртяха в главата ми… Като се прибрах трябваше само да си ги запиша… Дори почти не съм ги редактирал…

    Иначе никога нямам готови отговори в задния си джоб – може би само така изглежда. Щеше да е много лесно ако имах. А и нали знаеш – най-трудните отговори са тези, които касаят самия теб.

    И не звуча минорно – реалността не е минорна (по принцип) – просто под този ъгъл реших да я погледна снощи.

    Обади се пак, когато си наблизо – и след две или след повече години… Ти си приятна муза, дори когато предизвикваш минорни настроения :-)

  5. Много ми хареса поемата ти и ако ми позволиш, искам да отговоря с няколко мои стиха като се надявам да те разведря малко. :) Поздрави!

    Не искам есен тъжна и унила,
    със спомени ненужни и бездомни
    като отронени листа-изящни балерини-
    от вятъра безцелно носени.
    А искам сиромашко лято
    със циганска пола, от слънцето закърпена
    във вихъра на танца палаво развяна
    с коса от свила меденобакърена;
    С усмивката на утрото окъпано,
    нахълтало неканено във стаята,
    което с пареща милувка ме събужда
    и с песните на закъснели славеи.

  6. Благодаря, Вера! :-)

  7. Много силен финал, освен това добре издържан поетически (не знам дали може да се брои за комплимент и самото ми мнение, предвид, че аз рядко коментирам стихове ;)

  8. леко депресивно, уморено, даже малко тъжно..скептично може би…
    Няма ли отпуска за теб човече?:)

  9. Има :-) След седмица-две майстора си тръгва и започвам аз… да довършвам останалото :-)

  10. @златката
    “леко депресивно, уморено, даже малко тъжно..скептично може би…“
    Че какво му е лошото? :-)) Иначе ще излезе че и Л. Коен и Кейв хич ги няма… А скептичното май си му е по природа :-))
    @Йовко
    Не ми се психологизира по въпроса за деспресивните музи. Красиво е, харесва ми много.

  11. златката 27 август 2007 в 9:24

    големи сте подмазвачи всички :р
    не е красиво, нито има стъпка, нито има звук, на светлинни години е от правилата за писане на поезия. Просто е толкова достъпно, съвсем по „програмистки“ конкретно :)) и истинско и е толкова естествен изказа че няма причина да остане неразбрано и нехаресано :))
    Сега вече чистосърдечно си заслужих забрана за коментари :)))

  12. Напротив, не си… Пука ми за стъпката и за правилата – аз не съм поет – пиша това, което ми идва отвътре – и нямам никакви претенции за гениалност и естетика – това е свободна литература :-P

  13. ахахахахаха
    ей ама и аз не съм поет де :))

  14. @златката
    Подмазвач, ама друг път – с Йовко повече се недоразминавам :-) Но тая му тоналност ми харесва; както стана ясно си падам по депресари като горе споменатите. Йовковото обаче не е депресия…
    Ами сама си го казала- хубаво е, защото емоцията е истинска. Като се замислиш само колко известни поети имаме, които влачат формално правилни, но измъчени и изнасилени като чувство рими :-)
    Това с конкретността на програмиста също никак не ме притеснява, даже напротив, бонус е. (Йовко, не те редуцираме само до програмист, споко!) Изобщо тия смесени пространства между наука, изкуство и каквото се сетиш се оказват доста интересни.
    Това със свободната литература явно и аз не го схващам особено. Но да си играем на литературни критици на чужд гръб/блог – смисъл няма никакъв, както и на мен ми светна в последствие, след като веднъж вече изнервих домакина… Пък и някак си не е редно – накрая би трябвало да дойде стражарят и да ни изхвърли от гората :-)))

  15. Аз вече бях до магазина за пуканки и съм се настанил удобно пред монитора да зяпам женски бой :-)

  16. Много ми харесва всичко , което пишеш :) Започнах да чета покрай зодиите ;) Icq? :)

  17. Аз рядко хвърлям поглед в свободната планета. Но това, което видях преди малко там (публикувано тук), ме накара да ти изпратя едно писмо. Не знам дали пощата ти е все още валидна, затова част от посланието ще го напиша тук. Твоят блог е четено място, затова – един бонус от Роси за читателите:

    +++
    Сега вярвам повече от всякога в любовта. Истинската любов не се трансформира в уважение, доверие и приятелство, а се умножава с тях.
    +++

    Останалото е лично и не е за чужди очи.

    С поздрав:
    Роси

  18. Благодаря ти! И за останалото… :-)

  19. @Йовко
    Женски бой, а? :-))
    Е, благодаря за сарказма! :-)
    Надявам се, че ако не друго, поне пуканките ги биваше :-)
    Ст

  20. ooo надявай се :)))
    аз се настанявам в големия фотьоил и ще зяпам и ще се хиля :)))
    няма да си рискувам хубавата козинка заради интересно изказания душевен отпадък на един леко истирясал ремонтиращ айти спец :)))
    Йовко,ти си велик поет :))) Щастлива съм да прочета безценните ти стихове :-Р
    ps.спешно се нуждаеш от отпуска :))))

  21. Ето как силите моментално се прегрупираха… На мен ми остава само да кажа, че това беше предвидено и планирано… и да затворя темата ;-)

Коментарите са затворени.