Dreaming Blue

                      На себе си

Луната пак се е облещила.
Напълно бляскава,
но не напълно истинска.
А с хладнотата си едва приклещила е
поредната отиваща си приказка.

Мечтите ни се раждат за да страдат,
изстрадани не са ни интересни –
като неуловимо диво стадо
би трябвало да са…
не прекалено лесни…

Но вглеждайки се пак, отново в себе си,
през жълтото на халбата със бира,
в терзанията си не откриваш примеси,
надрусващи те да живееш и умираш.

И думите ни някак си се претворяват в бреме,
в прегръдка вяла от трамвайното безвремие.
Уви, с мечтите се разделяме без време,
дори в докрай неизмечтаното съвремие.

И бирата не стига да отмие нищо,
а виното е с вкус на минало.
И не върви да си останеш същия,
а няма го, което си е тръгнало.

И търсиш сламки,
взираш се в очите,
оставил спомените си във няк’во блато…
Видя ли се…
в бадемовия поглед на момичето
с коси от разпиляно злато?

И няма как мечтите да са други,
дори актьорите в пиесата са същите.
И ти си ти,
и те не могат да са други,
ако унинието толкова присъщо ни е…

И докато момиче след момиче
отиват си
с коси от мед или от злато
и времето,
и виното,
че и мечтите
са все със вкус на пропиляно лято.

25 август 2007
София

21 мнения за “Dreaming Blue”

  1. Ама че красиво, Йовко…

    Мечтите ни се раждат за да страдат,
    изстрадани не са ни интересни…

    Красиво, но толкова тъжно:

    Уви, с мечтите се разделяме без време,
    дори в докрай неизмечтаното съвремие.

    Не пропилявай лятото… Вчера гледах един филм – Sweet November.
    Казва някои неща точно по темата Carpe Diem.

  2. Тъжно, да, но много красиво наистина… То по принцип всичко,което по някакъв начин може да е смисъл на живота, накрая те води до тъгата…

    Относно Sweet November, такива филми много често хората не ги разбират и това е жалко…

  3. Явно след всяка наша среща ще намирам после по нещо от себе си тук. Само, че този път звучиш минорно и някак различно. Липсват ми отговорите, които обикновено имаш готови в задния си джоб.

  4. Нали?… Добре, че се виждаме само по веднъж на две години половина… Всъщност горното е резултат от микс от случки и моментни настроения – вярно, че една от тях е твоята изненадваща поява в София и нашия разговор, но не е само това. Просто напоследък съм се настроил ретроспективно… а вчера бях излязъл с приятели да поснимаме и… вечерта в трамвая на път за в къщи, стихчетата някак сами се завъртяха в главата ми… Като се прибрах трябваше само да си ги запиша… Дори почти не съм ги редактирал…

    Иначе никога нямам готови отговори в задния си джоб – може би само така изглежда. Щеше да е много лесно ако имах. А и нали знаеш – най-трудните отговори са тези, които касаят самия теб.

    И не звуча минорно – реалността не е минорна (по принцип) – просто под този ъгъл реших да я погледна снощи.

    Обади се пак, когато си наблизо – и след две или след повече години… Ти си приятна муза, дори когато предизвикваш минорни настроения 🙂

  5. Много ми хареса поемата ти и ако ми позволиш, искам да отговоря с няколко мои стиха като се надявам да те разведря малко. 🙂 Поздрави!

    Не искам есен тъжна и унила,
    със спомени ненужни и бездомни
    като отронени листа-изящни балерини-
    от вятъра безцелно носени.
    А искам сиромашко лято
    със циганска пола, от слънцето закърпена
    във вихъра на танца палаво развяна
    с коса от свила меденобакърена;
    С усмивката на утрото окъпано,
    нахълтало неканено във стаята,
    което с пареща милувка ме събужда
    и с песните на закъснели славеи.

  6. Много силен финал, освен това добре издържан поетически (не знам дали може да се брои за комплимент и самото ми мнение, предвид, че аз рядко коментирам стихове 😉

  7. леко депресивно, уморено, даже малко тъжно..скептично може би…
    Няма ли отпуска за теб човече?:)

  8. Има 🙂 След седмица-две майстора си тръгва и започвам аз… да довършвам останалото 🙂

  9. @златката
    “леко депресивно, уморено, даже малко тъжно..скептично може би…“
    Че какво му е лошото? :-)) Иначе ще излезе че и Л. Коен и Кейв хич ги няма… А скептичното май си му е по природа :-))
    @Йовко
    Не ми се психологизира по въпроса за деспресивните музи. Красиво е, харесва ми много.

  10. големи сте подмазвачи всички :р
    не е красиво, нито има стъпка, нито има звук, на светлинни години е от правилата за писане на поезия. Просто е толкова достъпно, съвсем по „програмистки“ конкретно :)) и истинско и е толкова естествен изказа че няма причина да остане неразбрано и нехаресано :))
    Сега вече чистосърдечно си заслужих забрана за коментари :)))

  11. Напротив, не си… Пука ми за стъпката и за правилата – аз не съм поет – пиша това, което ми идва отвътре – и нямам никакви претенции за гениалност и естетика – това е свободна литература 😛

  12. @златката
    Подмазвач, ама друг път – с Йовко повече се недоразминавам 🙂 Но тая му тоналност ми харесва; както стана ясно си падам по депресари като горе споменатите. Йовковото обаче не е депресия…
    Ами сама си го казала- хубаво е, защото емоцията е истинска. Като се замислиш само колко известни поети имаме, които влачат формално правилни, но измъчени и изнасилени като чувство рими 🙂
    Това с конкретността на програмиста също никак не ме притеснява, даже напротив, бонус е. (Йовко, не те редуцираме само до програмист, споко!) Изобщо тия смесени пространства между наука, изкуство и каквото се сетиш се оказват доста интересни.
    Това със свободната литература явно и аз не го схващам особено. Но да си играем на литературни критици на чужд гръб/блог – смисъл няма никакъв, както и на мен ми светна в последствие, след като веднъж вече изнервих домакина… Пък и някак си не е редно – накрая би трябвало да дойде стражарят и да ни изхвърли от гората :-)))

  13. Аз вече бях до магазина за пуканки и съм се настанил удобно пред монитора да зяпам женски бой 🙂

  14. Много ми харесва всичко , което пишеш 🙂 Започнах да чета покрай зодиите 😉 Icq? 🙂

  15. Аз рядко хвърлям поглед в свободната планета. Но това, което видях преди малко там (публикувано тук), ме накара да ти изпратя едно писмо. Не знам дали пощата ти е все още валидна, затова част от посланието ще го напиша тук. Твоят блог е четено място, затова – един бонус от Роси за читателите:

    +++
    Сега вярвам повече от всякога в любовта. Истинската любов не се трансформира в уважение, доверие и приятелство, а се умножава с тях.
    +++

    Останалото е лично и не е за чужди очи.

    С поздрав:
    Роси

  16. @Йовко
    Женски бой, а? :-))
    Е, благодаря за сарказма! 🙂
    Надявам се, че ако не друго, поне пуканките ги биваше 🙂
    Ст

  17. ooo надявай се :)))
    аз се настанявам в големия фотьоил и ще зяпам и ще се хиля :)))
    няма да си рискувам хубавата козинка заради интересно изказания душевен отпадък на един леко истирясал ремонтиращ айти спец :)))
    Йовко,ти си велик поет :))) Щастлива съм да прочета безценните ти стихове :-Р
    ps.спешно се нуждаеш от отпуска :))))

  18. Ето как силите моментално се прегрупираха… На мен ми остава само да кажа, че това беше предвидено и планирано… и да затворя темата 😉

Коментарите са изключени.