Прах

Имам един приятел, с който споделяме едни и същи пролетни алергии. Едно време аз бях по-тежкият случай, напоследък той е много по-тъжната гледка. През зимата неговото семейство се топли на дърва. Той казва, че няма по-хубава топлина от тази, която отдават дървата. Вероятно е така. Когато имам възможност да отседна в хотел с камина или на гости на приятели в някоя вила, оценявам удоволствието от живия огън в стаята.

Но… къде е връзката между алергиите и дървата? За съжаление доста пряка. И не само дървата, а и въглищата или нафтата, които за жалост все още много хора продължават за използват за отопление през зимата. Не – не само за едно или друго барбекю или купон край камината, а цял сезон, който в България не е много кратък. В резултат на това, във въздуха който дишаме, витаят така наречените фини прахови частици (ФПЧ), които са сред обичайните заподозрени за астма, алергии и дори рак. И не – този път основният виновник изненадващо не е индустрията – ние сме – тези, които се топлят на дърва и въглища, автомобилите ни – особено старите, особено дизеловите и тези без катализатори. Битовото отопление е виновно за 59% от ФПЧ във въздуха, който дишаме в България. Ако не ви се чете много по темата, прочетете поне тази статия – достатъчно кратка и актуална е.

Преди по-малко от месец някак тихо, покрай паметника със светещи очи и гръцката криза, мина новината, че ЕК ще заведе дело срещу България заради трайно мръсния въздух у нас. И за съжаление основното, което се акцентираше в тези новини бе, че евентуално ни чакат солени глоби или пък „успокоението“, че ще ни съдят заедно с Белгия. В интерес на истината проблемът е общоевропейски и повече от дузина европейски държави са с процедури за нарушения, но това съвсем не е успокояващо, още повече, че Белгия определно далеч по-безболезнено от нас ще преглътне глобите.

Най-важният въпрос не е до процедурите или парите, а за здравето ни. Живеем в 21 век, хората в градовете вече са твърде много, за да продължаваме да се топлим на дърва и въглища. „Ароматът“ на пушек чак може да се вкуси през зимата – и то в уж модерни градове като София и Пловдив. Иначе се тревожим за пожар около Чернобил или риба, внесена от Япония, а в същия момент се задушаваме сами в собствен прах – някои от бедност, други по инерция, а трети от незнание. Ако поне последните две групи направят нещо, тези 59% могат поне да намалеят, а оттам и в някаква степен болестите, свързани с това.

Наистина иде реч за здраве – нашето, на децата, на всички. И тук класическото оправдание нека първо се оправят с индустрията или пък с комшиите, не върши много работа. Защото тези 59% замърсяване са в твоите/нашите ръце. Според статистиката 80% от българите дишаме замърсен с ФПЧ въздух (два до три пъти над средните за Европа нива). И не са толкова много глобалните проблеми, решението на които да е в ръцете на обикновените хора.

Общините често са мудни, некомпететни и неадекватни, правителствата също, но ако не започнем да намаляваме и спираме проклетите дърва, въглища и дизел и чакаме вълшебно решение „отгоре“, ще продължим да кихаме, кашляме, да се задъхваме и да умираме все повече. Първата стъпка е всеки да се замисли как да спре или поне намали своята вноска прах, а втората – да започне да прави нещо реално още от днес, от утре и от тази зима.

Само няколко базови идеи:

• Спрете камината (освен за празнични поводи), нафтовите печки и тези на дърва и въглища. Заменете ги с електричество, климатици, газово, слънчево отопление, каквото и да е друго е по-добре. Дори ТЕЦ – те също замърсяват с ФПЧ, но по-малко.
• Сменете най-накрая 15-20-годишната си кола. Особено ако е дизелова. Тя освен вредна, вероятно вече е и опасна. Дори пак да вземете стара – примерно на 7 години – ще сте намалили вредата, която причинявате с нея в пъти.
• Изолирайте жилището си. Топлоизолациите помагат много и за сметката за ток.
• Сменете старите дограми.
• Посадете някое и друго дърво наоколо.

Да – всичко по-горе струва пари, и то не малко. Но пък здравето все още е безценно или поне много по-скъпо. А малките стъпки, предприети от много хора водят до големите промени.